Определение № 12 от 16.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 33/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 28.12.2016г. на съдия от районен съд гр. Мадан по нчхд № 237/16г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по тъжба от Р. А. Ф. от [населено място] срещу двадесет лица за престъпления по чл.147 и чл.148 от НК. Част от лицата, срещу които е подадена тъжбата са магистрати от районната прокуратура и съд в гр. Мадан и окръжната прокуратура в гр. Смолян. Единият от двамата съдии по щат се е отвел от разглеждането на делото, тъй като е посочен в тъжбата като подсъдим, а другият – поради наличието на служебни и колегиални взаимоотношения с него. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, който да е извън съдебния район на окръжния съд в гр. Смолян и на относително близко разстояние до [населено място], а именно районният съд в гр. Кърджали. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,