Определение № 9565 от 21.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2024 г.

Производство по реда на глава тринадесета във връзка с чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от М. С. Г. с адрес в гр. Димитровград, [улица], ап. [номер] против Определение № 2831 от 9.07.2024г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 584/2024г. С него се оставя без разглеждане искане вх. № 4386/24.06.2024г. от М. С. Г. за прекратяване на неоснователни действия на Началник отдел "Приходи" при Община Димитровград спрямо Решение № 1148/15.03.2024г. по адм. дело № 1289/2023г. и Решение № 571/10.07.2023г. по адм. дело № 1171/2022г. и прекратено производството. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно, поради необоснованост с искане за отмяната му. Оспорва изводите в мотивите на съда, относно квалификацията на отношенията между страните и иска да бъде разпоредено на Административен съд - Хасково да задължи Началник отдел "Приходи" в Община Димитровград да изпълни незабавно задължението си спрямо Решение № 1148/15.03.2024г. по адм. дело № 1280/2023г. и Решение № 571/10.07.2023г. по адм. дело № 1171/20222г. и двете по описа на Административен съд - Хасково и да осъди Община Димитровград да заплати разноски разноски. Ответникът, Началник отдел "Приходи" при Община Димитровград не изпраща отговор с възражения по така подадената частна жалба. Върховен административен съд, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С искова молба с вх. № от 24.06.2024г., подадена от М. С. Г. против Началник отдел "Приходи" Община Димитровград е останала недоволна от отговор изх. № ПР-10-815#1/26.04.2024г. на Началник отдел "Приходи" на Община Димитровград. Той е адресиран до Г. по повод нейно искане вх. № ПР-10-815/22.04.2024г. до Началник отдел Приходи Община Димитровград да получи справка за начина, по който е изчислението на Данък недвижими имоти/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2022 и 2023г, съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК за ап. [номер] с адрес [улица], № [номер]. Така описаните отношения между страните съдът квалифицирал по чл. 250 АПК, в хипотезата на който не установява предмет на спора, а в хипотезата на чл. 107, ал. 2 ДОПК не е налице административен акт, подлежащ на обжалване. При недопустимост на оспорването същото е оставено без разглеждане. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава право на данъчно задълженото лице да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържащо данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно. Според чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването му пред директора на ТД. В настоящият случай кореспонденцията между страните е в хипотезата на чл. 107, ал. 2 ДОПК, която е регламентирана възможност за данъчно задълженото лице и задължение на административния орган за даване на информация. Тези отношения не са предмет на спор по повод даването на информация. Спор може да се породи относно размера на данъчното задължение, който размер следва да се съобщи на лицето, което може да иска издаване на акт за установяване на задължението, който е административният акт подлежащ на обжалване по реда на АПК. Несъгласието на задълженото лице с информацията по чл. 107, ал. 2 ДОПК, не е в хипотезата и на чл. 250 АПК тъй като всички действия на органа са в изпълнение на закона, и няма издаден административен акт, като годен предмет на жалба пред съда. Всички въпроси въведени с искането за изпълнение, и/или приложение на влезли в сила съдебни актове са извън настоящия спор между страните. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК Върховен административен съд