Определение № 443 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Ж. М. М., [населено място] срещу определение № 197/31.01.2011г. по в.гр.д.№ 271/2010г. на Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.231 ГПК и е обезсилено решение № 18/15.01.2010г. по т.д.№ 559/09г. на Пловдивския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като определението за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК е постановено без да е изразена воля за това. В искането за спиране на делото бил използван преснет и цветно възпроизведен подпис на процесуалния представител на ищцата. Липсата на воля за спиране препятствала възможността й да иска възобновяване на производството, поради което се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение от 28.05.2010г. производството по делото е спряно по общо съгласие на страните и в 6-месечния срок по чл.231 ГПК никоя от тях не е поискала възобновяването му. Обжалваното определение е правилно. С молба от 25.05.2010г. страните по в.гр.д.№ 271/10г. са поискали спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е депозирана от процесуалните представители на страните. С определение от 28.05.2010г. Пловдивският апелативен съд е постановил спиране на делото, което определение е съобщено на ищцата М. на 02.06.2010г. чрез пълномощника й адв. М., съответно на ответника – на 10.06.2010г. Към датата на постановяване на обжалваното определение 6-месечният срок по чл.231, ал. ГПК е изтекъл, поради което правилно апелативният съд е прекратил производството по делото и е обезсилил първоинстанционното решение. Оплакването на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение поради липса на воля за спиране на производството по делото е неоснователно. Определението за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.1 ГПК не обжалвано, в което производство биха могли да се обсъждат сега въведените твърдения за липса на подпис на молбата от 25.05.2010г. Определението за спиране е било редовно съобщено на пълномощника на частния жалбоподател, поради което 6-месечният срок, в който същият би могъл да поиска възобновяване на производството е започнал да тече и изтекъл към 31.01.2011г. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение