Определение № 231 от 03.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 543/2017 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.5 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 7402 от 30.06.2017г. от [фирма] [населено място], с искане внесената от него сума в размер на 69 500лв. – във връзка с допуснатото спиране на изпълнението на въззивния акт - парична гаранция да бъде преведена по посочена сметка на Ю. М. А.. Постъпило е и становище от касатора Ю. М. А. с вх. № 7720 от 10.07.2017г. за основателност на постъпилата молба с вх. № 7402. Иска същата да бъде уважена и бъде разпоредено превеждането на сумата по посочената сметка. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като разгледа постъпилата молба и съобрази материалите по делото, намира следното: С определение № 197 от 22.12.2016г. по ч.гр.д.№ 5457/2016г.,ВКС е спрял изпълнението на въззивно решение № 488 от 13.12.2016г. по в.гр.д.№ 749 по описа на Окръжен съд Русе за 2016г., в осъдителната му част. Понастоящем посоченият въззивен акт е влязъл в сила, след като с определение № 500 от 12.06.2017г. по настоящето гр.д. № 543/2017г. ВКС не е допуснал касационното му обжалване. С оглед изхода на спора, пред вид направеното искане и изразените единни становища от двете страни по делото, както и с оглед обстоятелството, че обезпечението е по решение за парично вземане и на основание чл.282 ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че внесената по сметката на ВКС за обезпеченията сума следва да бъде преведена – съобразно волята на страните по делото по посочената сметка на страната, чието вземане е било обезпечено. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение