Определение № 817 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 180/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение от 29.10.2010г по гр.дело № 2687/2010г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор е потвърдено решение от 02.11.2009г по гр.д. № 12414/2008г на СРС, по уважени искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и се подлагат на преценка факти по делото ,които, според защитата на касатора съдържтелно поставят въпрос, по който липсва съдебна практика и еднозначно законодателно решение, а именно когато новият изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” констатира „нарушение на трудовото законодателство”, разбирано като назначение на лице, което няма образователен ценз за заеманата длъжност, не следва ли нарушението да се отстрани ,като се прекрати трудовото отношение, респ да се приеме възражение за неговата недействителност. В отговор ответницата по жалбата А. М. Х. оспорва поставеният въпрос да е относим към изхода на делото. След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК привързва поставеният въпрос към фактическа обстановка, различна от установената по делото и основателно е възражението на ответницата по жалбата, че настъпилите кадрови промени в ръководството на ДФ „Земеделие” са неотносими към правното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение с нея. При установените по делото факти и при липсата на доказателства ищцата, чието образование е средно- специално, да е била назначенана на длъжност,за заемането на която и тогава се е изисквало висше образование, въпросът за действителността на трудовия договор при сключването или изменението му, няма отношение към изхода на делото, а представлява неоснователно правно възражение, което защитата отново повтаря под формата на изложение. По решаващия въпрос за фактическите предпоставки на чл.328 ал.1 т.6 от КТ като прекратително основание, в обжалваното решение на СГС е дадено разрешение, съответно на решение №436 от 23.08.2010г по гр.д. №441/2009 ІV г.о и реш. № 730/2010г по гр.д. № 28/2010г ІІІ г.о ,същите постановени от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, основание за допускане до касационно обжалване не е налице и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.