Определение № 446 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение № 337 от 19.07.2010 год., постановено по гр.дело № 708/2009 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2000/18.06.2009 год., постановено по гр.дело № 1624/2006 год. в частта, в която са отхвърлени исковете за оспорване на истинността на протокол № 10/29.10.1990 год. на [община], на разрешение за строеж № 156/24.10.1990 год. на [община], на заповед № РД-19-352/15.05.1996 год. на кмета на [община], на договор за отстъпено право на строеж от 22.05.1996 год. и скица № 400/30.05.1990 год. и са прекратени откритите производства по оспорване на истинността на протокол № 10/29.10.1990 год. на [община], на разрешение за строеж № 156/24.10.1990 год. на [община], както и на договор за отстъпено право на строеж от 22.05.1996 год.; признато е за недоказано оспорването на датата на заповед № РД-19-352/15.05.1996 год. на кмета на [община]; признато е за доказано оспорването на отразеното в скица № 400/30.05.1990 год., че имотът, отразен на нея е записан по разписния лист на [фирма] и е оставено в сила решение № 2000/18.06.2009 год., постановено по гр.дело № 1624/2006 год. в останалите му части за отхвърляне иска на С. П. А. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и П. И. А., ЕГН [ЕГН], същия адрес, за осъждане на [фирма], Булстат[ЕИК], представлявано от управителя Г. А. В., че В. В. А., с ЕГН [ЕГН]; С. П. А., с ЕГН [ЕГН]; В. П. А., с ЕГН [ЕГН], като наследници на П. С. А.-бивш жител на [населено място], починал на 08.05.2006 год.; Р. Д. А., с ЕГН [ЕГН]; П. И. А., с ЕГН [ЕГН] и Д. И. Х., с ЕГН [ЕГН], в качеството им на наследници на И. С. А., починал на 18.10.1997 год., са собственици по приращение на недвижими имоти, представляващи: 1/. сграда с идентификационен № 61813.753.39.1, със застроена площ от 282 кв.м. на два етажа с предназначение – сграда за търговия, по кадастралната карта на [населено място]; 2/. сграда с идентификационен № 61813.753.39.2, със застроена площ 101 кв.м. на един етаж с предназначение – сграда за търговия, по кадастралната карта на [населено място]; 3/. сграда с идентификационен № 61813.753.39.3, със застроена площ от 5 кв.м. на един етаж с предназначение за търговия, по кадастралната карта на [населено място]; 4/. сграда с идентификационен № 61813.753.39.4, със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с предназначение – сграда за търговия, по кадастралната карта на [населено място], всичките изградени върху имот с идентификационен № 61813.753.39, с площ от 798 кв.м., пи съседи: имот № 61813.753.174-второстепенна улица на [община]; имот № 61813.752.282-второстепенна улица на [община]; имот № 61813.756.341-второстепенна улица на [община], като неоснователен. Недоволни от въззивното решение са касаторите С. П. А. и П. И. А., представлявани от адвокат Е. П. Я. от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса, дали законността на изградената сграда върху реституиран имот по ЗВСОНИ има значение за реалното връщане на имота, както и за приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС или законността на постройката няма никакво значение за реалната реституция, при положение, че постройката е била включена в активите на приватизиращото се предприятие – прилага четири броя решения и едно определение на Върховния касационен съд относно наведеното основание за противоречива съдебна практика по чл.154, ал.1 ГПК/отм./, § 6, ал.1 и ал.6 ПЗР на ЗППДОбП. Постъпила е и частна касационна жалба от касаторите срещу определение от 13.05.2010 год., постановено по същото въззивно дело, с което на основание чл.65, ал.1 ГПК/отм./ са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса 100 лева. От ответника по касация „Ф.-Р.” със седалище и адрес на управление [населено място] е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследниците на П. и И. Астинови са придобили собствеността върху процесния имот ex lege на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Взето е предвид, че по отношение на самите постройки е учредено в полза на [фирма] право на строеж през 1990 год. и 1996 год. като във връзка с първото е издадено разрешение за строеж и протокол за определяне строителна линия и ниво. Отчетено е, че към момента на второто /договор от 22.05.1996 год./ взаимоотношенията между страните са се уреждали по чл.15 във връзка с чл.13 ЗС/отм./, а от заключенията на техническата експертиза е установено, че отреждането на парцела по плана от 1990 год. е за „озеленяване” и след това няма преотреждане за друго мероприятие, освен това липсват доказателства за одобрени проекти за извършеното строителство, поради което при липсата на редовни строителни книжа и отреждане на парцела за изпълненото на място мероприятие е направен извод, че намира приложение чл.2, ал.6 ЗОСОИ във връзка с § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/отм./. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК/отм./ е прието,че за официалните диспозитивни документи е недопустимо оспорването по този ред. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е обезсилено и потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима и редовна. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос по посочения въпрос. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК