Решение № 9202 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2008 г.

Решение № 9202 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14638/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната и частната жалба на Абдулреда Гулам Майтем, гражданин на Ирак, против решение № 901 от 25.07.2008 г., постановено по административно дело № 1632 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и двете части и моли за отмяната му. Ответникът - директор на Дирекция "Миграция" не изразява становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба на Абдулреда Гулам Майтем, гражданин на Ирак, против решение № 901 от 25.07.2008 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗДМ -150/21.02.2008 г. и частната жалба против решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 151 от 21.02.2008 г. са е подадена в срока по чл. 211 от АПК, съответно в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалбата на чужденеца, г гражданин на Ирак, против двете заповеди на директора на Дирекция "Миграция". Със заповед № ЗДМ -150 от 21.02.2008 г. на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, му е наложена принудителна административна мярка принудително отвеждане до граница и принудителна административна мярка забрана за влизане в страната за срок от 10 години. На заповедта, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Разпореждането, като необжалвано в законния срок, е влязло в сила. На основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, със заповед № ЗДМ - 151 от 21.02.2008 г., чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата против заповед № ЗДМ - 150 от 21.02.2008 г., приемайки издадения индивидуален административен акт за законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Жалбата против заповед № ЗДМ - 151 от същата дата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, като подадена против акт, който не носи белезите на индивидуален административен такъв. Решението и двете части е правилно и е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, съдът обосновано е приел, че по отношение на чужденеца са налице основанията по чл. 41, ал. 1 т. 2 и чл. 42з, ал. 4, вр. Чл. 10, т. 9 от ЗЧРБ, за налагане на двете принудителни административни мерки - принудително отвеждане до граница и забрана за влизане в Република България. За срок от 10 години. Чужденецът е бил установен от органите на Дирекция "Миграция" без документи за самоличност, като е заявил, че ги е изгубил при влизането си в Република България. В хода на административното производство е установено, че същият е влязъл в Република България на 11.08.2007 г. през ГКПП "Аерогара София" с документ за пътуване, издаден от Федерална република Германия, не му издадена виза, не е разрешено право на пребиваване. След датата на влизане не е регистрирано излизане от страната. При тази фактическа обстановка, правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на заповед № ЗДМ - 150 от 21.02.2008 г. Без издадени виза или разрешение за пребиваване чужденецът е следвало да напусне страната, като транзитно преминаващ, а при липса на осигурена издръжка и задължителните застраховки за времето на пребиваването, налице фактическите обстоятелства за налагане на забрана за влизане в страната. Възражението за нарушение на чл. 26 от АПК, касационната инстанция намира за неоснователно. Действително чужденецът не е уведомен за започване на административното производство, налице е нарушение на административнопроизводствените правила. Същото не е от категорията на съществените, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Чужденецът не е бил препятстван във възможността да представи доказателства за основанието, на което пребивава в страна, за наличие на застраховки и издръжки както пред административния орган, така и пред съда. Такива не са представени, поради което изводите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на заповедта, са правилни. Заповедта, с която чужденецът е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци, не представлява индивидуален административен акт, същата е част от започналото изпълнение по силата на влязлото в сила разпореждане на административния орган за предварително изпълнение на заповед № ЗДМ - 150 от 21.02.2008 г. Мярката представлява обезпечение на изпълнението и не принудителна административна мярка по смисъла на 39а от АПК. Правилно жалбата на основание чл. 159, т. 1 от АПК е била приета за процесуално недопустима и оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.