Определение № 409 от 20.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Ив. Д. от Русе против определение от 15.12.2009 г. по в.гр.д. № 759/2009 г. на Русенски ОС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на О. ЕООД-Русе сумата 150 лв. разноски пред въззивната инстанция по реда на чл.248 ГПК. Ответното по частната жалба О. Е. е подало отговор, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Определението е правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба, че разноските не са направени и са прекомерно завишени. Към отговора на въззиваемия е приложен договор за правна защита-лист 11 от въззивното дело, в който е посочено, че е договорено и заплатено възнаграждение 150 лв. Този е минималния размер по смисъла на чл.7 и 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, издадена от ВАС. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.