Определение № 7455 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. П. П. от гр. София срещу Определение № 19560 от 20.05.2026 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 5704/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0352-000062 от 08.04.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Свищов към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново, с която спрямо лицето е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „3“, подб. „аа“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Счита, че съдът само формално е разгледал доводите за вредите, които би му причинило изпълнението на заповедта, предвид че той е управител няколко търговски дружества и има обективна необходимост да управлява МПС ежедневно, иначе не би могъл да изпълнява трудовите си функции и отговорности. Обосновава, че в случая фактическото основание за прилагането на ПАМ е неподаването от негова страна на декларация, кой водач е управлявал товарния автомобил на конкретна дата, която е подадена на 29.04.2026 г., което обстоятелство въобще не е отчетено от съда. Счита, че доколкото той като е само управител и законен представител на собственика на товарния автомобил, с който е извършено нарушението, а не е нито водач, който е отговорен за нарушение, нито собственик на автомобила, не може да търпи толкова съществено ограничаване на неговите права, поради което мярката е несъразмерна. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. Л. Вълков от Адвокатска колегия - София. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София-град отхвърля искането Б. П. П. от гр. София за спиране на изпълнението на Заповед № 25-0352-000062 от 08.04.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Свищов към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търнов, с която спрямо лицето е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „3“, подб. „аа“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месеца. Съдът приема, че искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение, освен това съобразява че действието на ПАМ е ограничено във времето - 1 месец, считано от 28.04.2026 г. и срокът изтича след 8 дни към датата на постановяване на съдебния акт, поради което счита че последният е практически изтекъл и искането е без предмет, поради което отхвърля същото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че срокът на действие на приложената ПАМ е практически изтекъл. Действително в оспорената заповед е посочено, че мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец, от дата на връчването ѝ и от фактическото отнемане на СУМПС. Заповедта е връчена на 28.04.2026 г., на адв. Л. Вълков, но няма данни СУМПС на Б. П. П. да е отнето фактически на тази дата, поради което действието на ПАМ не е започнало, предвид че в самата заповед за прилагането ѝ е посочено изпълнението започва при изпълнението на две кумулативни предпоставки – връчване на заповедта и фактическо отнемане на СУМПС. В случая е осъществена само първата предпоставка за втората няма данни, поради което не може да се направи извод, че действието на ПАМ е изтекло. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При преценка на предпоставките за спиране следва да се държи сметка безспорно и за обществения интерес, който предварително изпълнение на мярката обезпечава, така и за личния интерес, който не следва да се ограничава несъразмерно на преследвана от закана цел. От доказателствата по делото се установява, че на 31.12.2025 г. около 14:36 часа в Община Свищов на път първи клас № 3 неизвестен водач управлява товарен автомобил марка Тойото, модел „Ланд Крузер 150“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Б 21“ ЕООД с превишена скорост извън населено място. Управителят и законен представител на „Б 21“ ЕООД е Б. П. П. отказва да попълни декларация по реда на чл. 188, ал.1 ЗДвП и след покана не се е явил за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 29.04. 2026 г. декларация по реда на чл. 188, ал.1 ЗДвП е попълнена и подадена ведно с възражение на лицето по съставения акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие, серия GA № 5356212/08.04.2026 г., връчен му на 28.04.202 г. чрез процесуален представител. При тези факти неправилен се явява извода на съда, че нуждата на лицето на управлява МПС, за да обезпечи нужда си да се придвижва до управляваните от него дружества (работно място) е непротивопоставим на обществения интерес да се гарантира живота и здравето на останалите участници в движението. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В конкретния случай, целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата като се гарантира, че по пътищата отворени за обществено ползване ще се движат превозни средства със съобразен и разрешена от закона скорост, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Обществените отношения, регулирани от ЗДвП се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес, поради което общественият интерес е надделяващ. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата е възможността собствениците на моторни превозни средства да носят отговорност за извършени от други водачи с тези превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата, като и възможността да посочат кой именно е бил водачът, извършил нарушението, за да се ангажира неговата лична отговорност. В случая е по делото е доказано, че автомобилът с рег. № [рег. номер] е собственост на търговско дружество – „Б 21“ ЕООД, а не лично на Б. П. П., който е закон представител на последното, поради което искателят няма пряко отношение към извършено нарушение на правила за движение по пътищата, за което да може да бъде ангажирана личната му отговорност, за да може приложената мярка да постигне целта си. Следва да се съобрази също, че фактическото основание за прилагане на мярката е отказът на Б. П., най-вероятно получен чрез процесуалния му представител, да попълни декларация о реда на чл. 188, ал.1 ЗДвП за предоставяне на данни на водача, извършил нарушението. Последната е попълнена и изпратена на административния орган на 30.04.2026 г., преди дата на постановяване на обжалването определение. С подаването на декларацията по чл. 188, ал.1 ЗДвП е обезпечен обществения интерес, за чието гарантиране органът е приложел мярката. След като общественият интерес е гарантиран, то личният такъв на жалбоподателя несъразмерно е ограничен от предварителното изпълнението на издадената ЗПАМ. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен чрез извършено действие по подаване на данните на водача, извършил конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,