Определение № 38 от 24.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3221/2015 г.

Постъпила е молба от [фирма] с искане за връщане на държавна такса,внесена по сметка на ВКС,на основание чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В молбата се посочва, че на 30.10.2015 г. [фирма] погрешно е заплатил сумата от 15,00 лв. по банковата сметка за държавни такси на ВКС за разглеждане на частна касационна жалба от [фирма] против Определение № 1111/28.09.2015 г. по ч.гр.д. № 711/2015 г., по описа на Окръжен съд – Плевен. Молителят заявява, че държавна такса в размер на 15,00 лв. за разглеждане на горепосочената частна касационна жалба е била заплатена и от [фирма]. Поради тази причина се прави искане за връщане на внесената от [фирма] такса, като недължимо платена. Молбата е основателна. Частният касатор [фирма] е внесъл надлежно държавна такса в размер на 15,00 лв. на 30.10.2015 г., за произнасяне по допускане на касационно обжалване. Преведената по сметка на ВКС на 30.10.2015 г. от [фирма] сума от 15,00 лв. е недължимо внесена и подлежи на връщане на основание чл.4б ЗДТ. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение