Определение № 175 от 27.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5800/2015 г.

С определение № 59 от 16.03.2017 г. по гр.д. № 5800/2015 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 164 от 26.01.2017 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. са осъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплатят на касатора [фирма] направените разноски по водене на делото за всички инстанции в размер общо на 7 508 лв. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена молба от адв. М. Х. като пълномощник на Т. И. К. с искане за изменение на решението в частта за разноските поради допусната аритметична грешка при изчисляване на общия им размер и поради несъобразяване на заявените пред първата и пред въззивната инстанция възражения от пълномощника на касаторите за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита пред съответните инстанции. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за основателна. Видно от протоколите за проведено открито съдебно заседание от 01.10.2014 г. по гр.д. № 3316/2012 г. по описа на Районен съд- Ямбол, и от 14.07.2015 г. по в.гр.д. № 187/2015 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, пълномощниците на ищците, ответници в касационното производство, са направили възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от търговското дружество адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 5 300 лв. пред първата инстанция и в размер на 900 лв. пред въззивната инстанция. Възраженията са направени своевременно и след като касационната инстанция, с оглед резултата по делото, присъжда разноски за всички инстанции, дължи обсъждането им. Настоящият състав намира за основателно възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция до размера на сумата 2 000 лв. Действително материалният интерес на делото е в размер на 5 588 лв., но той не е определящ критерий при преценката кога възнаграждението е прекомерно. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК придава правно значение на действителната фактическа и правна сложност на делото, която освен от паричната оценка на предмета на делото, се определя от правната квалификация на спорното право, от доводите и възраженията на страните и произтичащите от тях процесуални действия, необходими за доказване или опровергаване на тези твърдения, от обема на събраните доказателства, които следва да бъдат подложени на проверка и анализ и пр. Адвокатското възнаграждение следва да съответства не само на материалния интерес на делото, но и на положените усилия за защита на правата на представляваното лице. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната и пред касационната инстанция е адекватно на сложността на делото и обема на извършените от пълномощника на дружеството процесуални действия, поради което няма основание за намаляването му на основание чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за първа инстанция и допусната аритметична грешка, размерът на присъдените разноски следва да бъде намален от 7 508 лв. на 4 008 лв., формиран както следва: разноски за адвокатска защита пред първата инстанция- 2000 лв., разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция- 900 лв., разноски за адвокатска защита пред ВКС – 800 лв., заплатени възнаграждения за депозит на вещо лице - общо 200 лв., държавни такси за въззивно и касационно обжалване- общо 108 лв. Водим от гореизложеното съдът