Определение № 765 от 05.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 453/2010 г.

Образувано е по частна жалба на М. А. К. срещу разпореждане от 08.10.2009 г. по ч.гр.д. № 359/2009 г. на Софийски апелативен съд. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната подадената от настоящата жалбоподателка частна касационна жалба срещу постановеното от същия съд определение № 212 от 27.02.2009 г., с което се оставя в сила определение № 743 от 19.12.2008 г.по гр.д.№ 5294/2008 г. на Софийски градски съд. С последното е прекратено производството по предявените от наследодателя й Р. И. К. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди поради неизпълнение на указанията на съда да конкретизира основанието, петитума и надлежната страна в производството. В съобразителната част на разпореждането е прието, че настоящата жалбоподателка не е изпълнила и указанията на въззивния съд, дадени й разпореждане от 22.04.2009 г. за привеждане на подадената частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение в съответствие с изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК и поради неотстраняване нередовността й е приложил санкционните последици на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Обжалваният съдебен акт е от категорията на визираните в чл.274, ал.3 ГПК определения, които подлежат на факултативно касационно обжалване, доколкото са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В законоустановения срок жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда да посочи същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение и съответно дали това произнасяне е в отклонение от практиката на ВКС, съответно противоречиво разрешаван от съдилищата или от ВКС или в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на приложимия закон, както и да аргументира становището си по допустимостта на обжалването, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК и като нередовна подлежи на връщане съобразно нормата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържаният в частната жалба довод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е неоснователен. Изискванията на чл.284 ГПК при факултативното обжалване не се изчерпват с общите условия за процесуална допустимост на жалбата – подаването й в срок, обжалваемост на съдебния акт, наличието на интерес и легитимация, но следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Това изискване не е изпълнено, като жалбоподателката се е задоволила да възпроизведе оплакванията си за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са неотносими в стадия на селектиране на частната касационна жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия