Определение № 3666 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2026 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от П. Ж. П. срещу разпореждане №2111/09.04.2026 г. по ч.гр.д. №1900/2025 г. на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на разпореждането и претендира за неговата отмяна. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: П. Ж. П. депозирал частна касационна жалба вх. №1278/21.01.2026 г. против постановеното определение на Апелативен съд – София 3431/29.12.2025 г. по частно гр.д. №1900/2025 г., с което е потвърдено определението на първостепенния Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо. С разпореждане №991/18.02.2026 г. администриращият съд оставил без движение частната касационна жалба с указание жалбоподателят да посочи в какво се състои искането му до съда и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на лично на жалбоподателя П. Ж. П. на 17.03.2026 г. С обжалваното разпореждане №2111/09.04.2026 г. съдът констатирал, че в рамките на предоставения срок, изтекъл на 24.03.2026 г. и към датата на постановяване на разпореждането, жалбоподателят не изпълнил дадените му указания, поради което върнал депозираната частна касационна жалба. Подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения, като процесното, подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК. С оглед на това, при администриране на тези жалби са приложими правилата за въззивните решения, част от които са изискванията за прилагане на изложение на основанията за допускане на обжалването, приподписано от адвокат, с посоченото в чл.284, ал.1, т.3 от ГПК съдържание: точно и ясно посочване на правния въпрос /материален или процесуален/ от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност. Посочените условия са изисквания за редовност на частната касационна жалба, като неизпълнението на дадените от съда указания за отстраняването им е основание за нейното връщане. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т.1 от ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. В конкретният случай, на страната са били дадени ясни указания за изпълнение на предвидените в ГПК изисквания за редовност на подадената частна касационна жалба. Неизпълнението на същите е обусловило връщането ѝ, което е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и трайно установената съдебна практика по приложението им. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът