Определение № 3453 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на "Корнер" ООД против определение № 82 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 217/2023 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото определение от 21.11.2023 г., в частта му за разноските. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и иска намаляване на присъдените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като същото се намали на 500 лв. Ответникът - главният архитект на община Каварна, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на "Корнер" ООД за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските. С определението от 21.11.2023 г., на основание чл. 159, т. 8 във вр. с чл. 155, ал. 1 и ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на "Корнер" ООД срещу отказ с изх. № АБ-30-180-/1/07.03.2023 г. на главния архитект на Община Каварна да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти в ПИ с идентификатор 72693.600.122 по КККР на [населено място], общ. Каварна и дружеството е осъдено да заплати на Община Каварна сумата 1680 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. За да обоснове извод за неоснователност на искането за изменение на определението в частта на разноските, съдът приема, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на жалбата от "Корнер" ООД, а разноските са присъдени правилно на ответника предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като размерът им е съобразен с представените доказателства за действително им заплащане и с оглед липсата на направено възражение за тяхната прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК при прекратяване на съдебното производство по молба на жалбоподателя ответникът има право на разноски. В случая разноските са присъдени предвид своевременното искане на процесуалния представител на административния орган, представените доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева с включен ДДС, както и надлежното му упълномощаване за оказване на процесуално представителство и защита по конкретното дело пред Административен съд – Добрич от главния архитект на Община Каварна. При тези факти и при липсата на своевременно направено искане от насрещната страна за присъждане на възнаграждение за адвокат в по-нисък размер, законосъобразно е преценено от съда, че разноските са дължими в пълен размер и не следва да бъдат редуцирани. В тази връзка наведените доводи, свързани с минималния размер, предвиден за такъв вид дела по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и липсата на произнасяне по същество, са неоснователни. Безспорно е, че възражение за прекомерност преди приключване на последното по делото заседание не е направено, а при липсата на своевременно сезиране съдът не може по свой почин да намали размера на адвокатското възнаграждение. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че правилно съдът приема, че по делото са извършени множество процесуални действия. Противно на твърдяното в частната жалба са проведени три открити съдебни заседания, в които ответникът е надлежно представляван. С оглед обема на извършената процесуална дейност – редовно явяване на съдебните заседания, активност по време на провеждането им, обсъждане на доказателствените искания на оспорващия, събиране на доказателства следва извод, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималния, установен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,