Определение № 219 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1572/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. А. Г., [населено място] за отмяна на решение № 1191/18.12.13г. по т.д.№ 1074/13г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено, че молителката дължи на [фирма], [населено място] сумата от 106372.07 евро по договор за банков кредит от 21.11.11г., сумата от 5674.41 евро – договорна лихва, сумата от 105.34 евро - наказателна лихва, сумата от 531.86 евро - комисионна за управление и сумата от 75.28 евро - лихва за неразрешен овърдрафт. Подадена е и молба от 20.03.15г. за спиране на изпълнението на решението. Върховният касационен съд констатира, че за преценката на допустимостта на молбата за отмяна от значение са изложените твърдения относно наличието на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. По този въпрос, както и по въпроса за събирането на доказателства в производството по отмяна е образувано тълк.д.№ 7/14г. на ОСГТК – т.10 и т.11. Производството по настоящото дело следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение. По молбата за спиране на изпълнението на основание чл.309, ал. вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК молителката следва да внесе обезпечение в размер на 220573.35 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд