Определение № 712 от 22.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 706/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 612 от 09.07.2012г. по ч. т. д. № 403/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение №16213 от 08.11.2011г. по ч.гр.д. № .12452/2011г. на Софийски градски съд, с което е отменен отказ на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е постановено издаване на заповедта. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. Ответникът по жалбата не взема становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], частна жалба срещу определението на СГС, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл.274, ал.3 от ГПК- не е преграждащо, с него не се дава разрешение по същество на правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК и чл.413, ал.1 ГПК. Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване. Защитата на длъжника срещу акта на съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се осъществява по реда на чл.414 от ГПК - чрез възражение. Същото се явява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и заявителят трябва да установи съществуването на вземането си по исков път /чл.422, ал.1 ГПК/, за предявяването на който се дават от заповедния съд указания по чл.415, ал.1 ГПК, като при непредявяване на иска последицата е обезсилване на заповедта /чл.415, ал.2 ГПК/. Следователно, независимо от това кой съд е постановил издаването на заповедта за изпълнение, този акт на съда не подлежи на инстанционен контрол, на основание чл.413, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК