Определение № 866 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 30/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по частна жалба на Крамер Груп АД против определение № 3295/17.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1832/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 229 от АПК, допустима е, разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е бил образувано по искова молба от Крамер Груп АД, която съдържа искане да бъде признато за установено, че държавата няма вземания от заличения търговец Крамер център ЕООД, предмет на изпълнително дело № 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП Варна поради погасяване на вземанията на основание чл. 173 от ДОПК, във връзка с чл. 739, ал. 1 от Търговския закон, да бъде осъден публичният изпълнител да отпише вземанията на държавата от заличения търговец Крамер център ЕООД, на основание чл. 173 от ДОПК, във връзка с чл. 739, ал. 1 от Търговския закон, да бъде осъден публичния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, да бъде отменено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0031548/18.05.2022 г. и да бъде осъден публичния изпълнител да вдигне запора върху притежаваната от Крамер груп АД движима вещ, представляваща преместваем търговски обект, изработена от разглобяеми елементи, находяща се в гр. Варна, [улица], да бъде обявена нищожността на протокол за опис с изх. № С220003-028-0002134/26.08.2022 г. на публичния изпълнител по изпълнителното дело или евентуално да бъде отменен протокол за опис изх. № С22000-028-0002134/26.08.2022 г. на публичния изпълнител по изпълнителното дело. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че посочената движима вещ е била закупена от Крамер център ЕООД на 30.03.2018 г. През 2016 г. по отношение на Крамер център е било образувано изпълнително дело, като с постановление изх. № С180003-022-0013590 от 12.03.2018 г. е наложен запор върху движимата вещ. С решение № 2365 от 04.12.2018 г., постановено по адм.д. № 2857/2018 г., наложеният запор е отменен. С постановление за отмяна на обезпечителни мерки изх. № С1900030.-024-0008089 от 06.03.2019 г., запорът върху движимата вещ е отменен. Впоследствие е наложен нов запор върху движимата вещ с постановление изх. № С1900003-022-0012265 от 26.02.2019 г., който отново е отменен с решение 61 от 19.03.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна. Произнасянето е по жалба на Крамер център ЕООД. Отмяна на запора върху процесната движима е бил постановена и по отношение на подадена жалба от Крамер груп АД. На 23.05.2019 г. Националната агенция за приходите е предявила пред окръжен съд Варна иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите срещу двете търговски дружества за обявяване на недействителна спрямо държавата на сделката за покупко-продажба, обективирана в сключения договор от 30.03.2018 г., по силата на който Крамер център ЕООД прехвърля на Крамер груп АД собствеността върху процесната движима вещ. Постановено е решение № 327/01.06.2020 г., с което по отношение на държавата е прогласена недействителността на договора от 30.03.2018 г. Решението е влязло в сила на 1 март 2022 г. На 27.08.2020 г. по искане на Националната агенция за приходите, по партидата на Крамер груп АД в централния регистър на особените залози е вписан запор върху процесната вещ. С решение № 620/03.07.2019 г., постановено по т.д. № 693/2019 г., окръжен съд Варна е обявил неплатежоспособността на Крамер център ЕООД с начална дата 30.09.2018 г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, постановил е прекратяване на дейността му, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му, обявил го е в несъстоятелност. С решение 260230 от 11.09.2020 г., постановено по т.д № 693/2019 г. съдът е прекратил производството по делото срещу търговското дружество и е постановил заличаване на дружеството от търговския регистър. С постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С220003-022-0031548/18.05.2022 г. на публичния изпълнител по изпълнителното дело е наложен запор върху процесната движима вещ, като запорът е вписан в централния регистър на особените залози по партидата на заличеното търговско дружество. С протокол за опис № С220003-028-0002134 от 26.08.2022 г. на публичния изпълнител по изпълнителното дело е извършен опис на процесната движима вещ. Това действие на публичния изпълнител е било оспорено от Крамер груп АД, като решаващият административен орган е оставил жалбата без разглеждане като недопустима. Действията на публичния изпълнител са били оспорени и от законния представител на Крамер център ЕООД, като с решение № 15/27.01.2023 г., директорът на ТД на НАП Варна е оставил жалбата без разглеждане. Това решение е обжалвано пред Административен съд Варна, като с определение № 736/10.03.2023 г., постановено по адм.д. № 318/2023 г. жалбата е оставена без разглеждане. При така установените факти, приети за безспорни между страните, първоинстанционният съд е приел, че единствената хипотеза, при която може да се произнесе по предявен установителен иск е само тази по чл. 128, ал. 2 от АПК. Тази хипотеза в случая не е налице доколкото се претендират права за заличения търговец. Първоинстанционният съд е приел също така наличието на специален ред на защита при констатирани незаконосъобразни действия в хода на изпълнителното производство. Приел е, че чл. 197 от ДОПК регламентира реда за оспорване на постановления за налагане на обезпечителни мерки. Определил е като недопустимо искането за обявяване на нищожност на протокола за опис, при съобразяване на обстоятелството на осъществена вече съдебна проверка за неговата законосъобразност. Определението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, те правилно са установени от първоинстанционния съд. Съединени са три иска – искът да бъде признато за установено, че държавата няма вземания от Крамер център ЕООД, поради погасяване на вземанията на основание чл. 173 от ДОПК, във връзка с чл. 739, ал. 1 от Търговския закон, да бъде осъден публичният изпълнител да отпише вземанията на държавата от Крамер център ЕООД, да бъде осъден публичния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително дело по отношение на Крамер център ЕООД. Правилни са направените изводи но първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове. Съгласно чл. 128, ал. 2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установе съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. В случая са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване три иска за установяване на несъществуването на факти, които не подлежат на разглеждане по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК. Предпоставка за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК е предявяването на иска за установяване на съществуването на едно административно право или правоотношение. В процесния случай, от събраните по делото доказателства, от предявения иск не се се установява със същия да се претендира установяването на едно административно право или правоотношение по отношение на ищеца. Исковите пртенции се основават на фактически обстоятелства, възникнали по отношение на трето лице – Крамер център ЕООД, на което лице ищецът не е правоприемник. Съдебната защита за признаване на факти с правно значение чрез установителен иск е възможна само, ако е изрично предвидена в закона, а разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК не предвижда упражняването на права от името на трето лице. Съобразо чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в предвидените в закон слуаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Подобна възможност чл. 128, ал. 2 от АПК не предвижда. В процесния случай ищецът е основал исковите си претенции на чужди права. От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства на възникнали административни права или правоотношения между ищеца и посочените ответници. Като подобно обстоятелство не може да се определи развилото се производство по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Допускането на неограничена намеса при упражняването на чужди права пред съд без съответен правен интерес от това не може да бъде обвързано с правото на справедлив процес. Не са налице предпоставките по чл. 128, ал. 2 от АПК по отношение на направеното искане за отмяната на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0031548/18.05.2022 г., доколкото чл. 197 от ДОПК регламентира изричен ред за оспорване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Не са налице предпоставките по чл. 128, ал. 2 от АПК и по отношение на исането за обявяване на нищожността на протокол за опис изх. № С220003-028-0002134/26.08.2022 г. на публичния изпълнител по изпълнително дело № 160000303/2016 г. по описа на ТД на НАП Варна. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че с решение 1688 от 14.12.2022 г., постановено по адм.д. № 2178/2022 г. по описа на административен съд Варна е отхвърлена жалбата на Крамер груп АД срещу решение 200 от 12.09.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба срещу извършения от публичния изпълнител опис на движима вещ, обективиран в протокола за опис. При съобразяване на това обстоятелство, определението на първоинстанционния съд е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение