Определение № 4547 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Маринов от гр. Варна срещу Определение №1528 от 13.02.2024 г. по адм. дело № 106/ 2024 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Маринов срещу Експертно решение /ЕР/ № 91708/12.05.2023г. на ТЕЛК /Териториална експертна лекарска комисия/ към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на преписката в НЕЛК за ново разглеждане. Ответникът не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Маринов срещу ЕР № 91708/12.05.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна. Приел е, че жалбата на Маринов е недопустима, тъй като на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК. Посочил е, че единствено решенията на НЕЛК подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по силата на изричната норма на т. 4, ал. 1 на чл. 112 от ЗЗ. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Варна е прекратил образуваното пред него производство. Допълнил е, че с оглед последващото произнасяне на НЕЛК, налице е и хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК – липса на правен интерес от оспорването. Определението е правилно. По делото е безспорно, че към момента на подаване на жалбата до съда ЕР № 91708/12.05.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна не е било обжалвано по административен ред пред НЕЛК. Съгласно общия принцип, установен в чл.148 от АПК, административният акт, съответно отказът за издаването му /изричен или мълчалив/ могат да се оспорят пред съда относно тяхната законосъобразност и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. В случая такъв специален закон се явява Законът за здравето, в чл. 112, ал. 1, т. 3 на който е предвидено задължително оспорване на решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, като на оспорване пред съда подлежат именно постановените от НЕЛК решения. Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на административен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването по съдебен ред. В този смисъл съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 130, ал. 4 АПК, правилно е прекратил образуваното съдебно производство, също като недопустмо. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение