Определение № 3313 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Ж. Иванова, от гр. Стара Загора, представлявана от адв. С. Петров от АК - Стара Загора, срещу Определение № 12233 от 11.12.2023 г., постановено по по адм. дело № 5975/2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение. По съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Ответникът - полицейски инспектор в Районно управление (РУ) – Созопол при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Заповед № 22-0346-000155/14.08.2022 г. за прилагане по отношение жалбоподателката Ж. Иванова, на принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за това, че на 14.08.2022 г. около 05,28 ч. в община Созопол при км. 21 в посока гр. Приморско, е управлявала МПС - Ауди А3, с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка е отказала проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510. С Решение № 84 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 738/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора, в производство по чл. 145 и сл. АПК, жалбата на Иванова е отхвърлена като неоснователна. В диспозитива изрично е посочено, че решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП. За да остави без разглеждане касационната жалба, подадена от Ж. Иванова срещу описанато решение по адм. дело № 738/2022 г. на АС – Стара Загора, тричленният състав е приел, че съдебният акт не подлежи на обжалване, т.к. касационният контрол върху първоинстанционните съдебни решения, по жалби срещу визираните в хипотезата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП принудителни мерки, в това число и мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е изключен. Видът на административния акт, предмет на съдебен контрол, дефиниран от съдържанието, предмета и разпоредителната му част, предопределя приложното поле на чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Съгласно действащата редакция на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП не подлежат на обжалване. Нормата като специална изключва реда за обжалване на индивидуалните административни актове по АПК. Последният регламентира общи производства, поради което не се прилага, когато със специален закон за определена категория дела е установен друг инстанционен режим (Арг.: чл. 131 АПК). Именно такъв едноинстанционен режим по отношение на жалбите срещу конкретни ПАМ е установен с разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Следователно, обжалваното решение на АС - Стара Загора, като постановено по жалба срещу заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б."б ЗДвП, е изключено от категорията съдебни актове, които могат да се оспорват пред по-горна инстанция. Касационната жалба на Ж. Иванова е процесуално недопустима - подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол. С оглед установеното в чл. 172, ал. 5 ЗДвП специално правило относно режима на обжалване на решенията, Върховният административен съд няма компетентност да разгледа жалбата, поради което образуваното производство законосъобразно е било прекратено като недопустимо. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия