Определение № 119 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2265/2018 г.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Ч. срещу определение № 10 от 03.01.2018 г. по ч.гр.д. № 1541 /2017 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 31.05.2017 г. по гр.д. № 220 /2017 г. на Старозагорския районен съд, с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната част от насрещната искова молба на В. Б. Ч. поради неотстраняване на нередовности. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване. Насрещните страни З. К. С. и М. З. К. в писмен отговор оспорват частната жалба. Въззивният съд е приел, че ответникът В. Ч. е предявил срещу ищците обективно и субективно съединени искове за обявяване на нищожността на дарение, обективирано в нотариален акт (индивидуализиран в определението) и за признаване на този нотариален акт за неистински, неверен документ. Производството по тези искове е било оставяно от районния съд без движение на няколко пъти, като със свое определение от 29.03.2017 г. районният съд е указал на ищеца по тези инцидентни установителни искове (В. Ч.) какви са нередовностите по насрещната му искова молба, които не са отстранени. Съобщението е било връчено на процесуалния представител на насрещния ищец на 04.05.2017 г. и до изтичането на срока за отстраняване на нередовности на 11.05.2017 г. констатираните нередовности не са отстранени. С оглед на това първоинстанционният съд напълно мотивирано и законосъобразно е върнал частично обратно на жалбоподателя насрещната искова молба. Частният жалбоподател извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване: Допустимо ли е съдията – докладчик без да посочва в разпореждането си каква нередовност на насрещната искова молба следва да бъде отстранена от ищеца в указания от съда срок, след това да определи (разпореди) връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото без да посочи коя нередовност на насрещните искове не е отстранена? Този въпрос е изведен в три разновидности (в общо три различни редакции). Въпросът не е обуславящ. Видно от мотивите на въззивния съд, той е приел за установено обратното – че насрещната исковата молба е била нередовна, че първоинстанционният съд е изпълнил правилно задълженията си – оставил я е без движение и е дал точни указания за отстраняване на нередовности, определил е срокове за това и е върнал исковата молба едва след като нередовностите не са били отстранени в изтеклите за това срокове. Частният жалбоподател твърди и че обжалваното определение е очевидно неправилно поради това, че в разпореждането, с което исковата му молба е оставена без движение, не е посочена каква нередовност следва да се отстранява и че в разпореждането, с което исковата му молба е върната, също не е посочено каква нередовност не е отстранена. Посоченото основание е по чл.280,ал.2 в редакцията, приета с ДВ, бр.86 от 2017 г.. По изложените вече съображения, соченото основание не е осъществено – въззивният съд е установил обратното (и видно от приложеното първоинстанционно дело констатациите му са обосновани). Поради което не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства, че са направили такива в касационното производство, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав