Определение № 114 от 05.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 106/2009 г.

Производството е по реда на чл.244,ал.1 ГПК-отм. във вр. с § 2,ал.9 ПЗР ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Б. В. К. В. ООД-Харманли против определение № 1301/3.12.2008 г. по ч.гр.д. № 3943/2008 г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба против определение от 19.06.2007 г. по гр.д. № 12136/2007 г. на СРС, с което срещу жалбоподателя е издаден изп.лист в полза на ДФ З. въз основа на извлечение от сметка за сумите: 399 638.60 лв. главница и 72 482.34 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата. ВКС-І т.о., констатира, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като с нея се обжалва въззивно определение, което не подлежи на касационен контрол. Молбата за издаване на изп.лист по реда на чл.237,б.”в” ГПК-отм. е подадена на 22.05.2007 г. Съгласно § 2,ал.9 ПЗР ГПК, производствата, образувани по молби за издаване на изп.лист, постъпили до 1.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В случая, определението по чл.242 във вр. с чл.237 ГПК-отм. е от категорията на тези по чл.213,б.”б” ГПК-отм., тъй като обжалваемостта е посочена от закона-чл.244,ал.1 ГПК-отм. Тези определения подлежат на двуинстанционен контрол-т.6 ТР 1/2001 г. ОСГК. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.