Определение № 175 от 03.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 24.05.2009г. на Д. Г. Ч. и А. А. Ч. на влязлото в сила решение от 24.03.2009г. по ч.гр.д. № 59/2009г. на Окръжен съд Пловдив за оставяне без уважение на частна жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при Пловдивски РС. Ответникът Л. Н. Д. поддържа, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като актът, който се атакува с нея не подлежи на отмяна. На отмяна подлежат само необжалваеми и ползуващи се със сила на присъдено нещо решения, а не и решения по чл.437, ал.4 ГПК постановени по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения и то когато неправилността се състои на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК причини, т. е. на тези съдебни актове, с които се дава окончателно разрешение на въпросите, свързани със съществуването или несъществуването на спорното право. С решенията, постановени по жалба срещу действия на съдебен изпълнител не се дава отговор на свързаните със спорния предмет въпроси и затова законът не е предвидил възможността да се иска отмяната по реда на чл. 303 ГПК. Молбата за отмяна в случая е недопустима и на друго основани. Не подлежат на отмяна и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, в конкретния случай исковия такъв -чл.439 ГПК/ в този смисъл е и даденото разрешение в т.2 от Постановление №2/1977г. на Пленума на ВС/. Предвид изложените съображения, съдът