Определение № 117 от 04.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 291/2009 г.

Постъпила е молба вх. № 45318/03.09.2008г. от И. И. А. за отмяна на решение от 08.01.2002г. по гр.д. № 4112/1999г. на Софийски РС, поради това, че противоречи на решение № 1057/2006г. по гр.д. № 1385/2005г. на ВКС. Делото е докладвано на съда по повод постъпила информация, че двама от ответниците по молбата – Н. Е. А. и Н. Е. К. са починали. Съдът на основание чл. 307 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е просрочена. Наведеното в молбата за отмяна основание е противоречие на две съдебни решения – чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК. Възможността за атакуване на влязло в сила решение по извънредните способи на някое от изчерпателно изброените основания е ограничена със срок. Съгласно чл. 305 от ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, който за основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК започва да тече от влизане на последното решение в сила. Решението по гр.д. № 4112/1999г. е влязло в сила след потвърждаването му от ВКС с решение № 1806/03.01.2005г. по гр.д. № 1506/2003г., а решение № 1057/06 от 09.11.2006г. по гр.д. № 1385/2005г. на ВКС ІV гр.о., на което се твърди, че първото противоречи, е влязло в сила на датата на постановяването му – 09.11.2006г. Молбата за отмяна е подадена на 03.09.2008г. – повече от година след изтичане на преклузивния тримесечен срок, поради което е просрочена и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.