Решение № 598 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 502/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. Г. В., Благоевград, срещу разпореждане от 28.04.2009 г. по гр. д. №296/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което му е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че не са налице законовите изисквания за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса. По делото не са представени доказателства за доходите на жалбоподателя и на неговото семейство към настоящия момент. От двете удостоверения, издадени от Б. по труда – Благоевград, се установява само, че той и съпругата му са били регистрирани като търсещи работа съответно към 01.07.2003 г. и към 11.11.2006 г. Според разпоредбата на чл. 18, ал.2 ЗНЗ търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:1. безработни; 2. заети; 3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време; 4. лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 5. лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят. В декларацията за имущественото състояние на жалбоподателя нe e заявена липса на доходи от трудово правоотношение към настоящия момент. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.