Определение № 7843 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. К. Ц. против определение № 3479 от 02.04.2024г. по адм. дело № 253/2024г. на Административен съд София-град, с което е върната подадената от него частна жалба с вх. № 5246/08.02.2024г. против определение № 1077 от 29.01.2024 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: С разпореждане от 12.02.2024г. подадената от С. К. Ц. частна жалба с вх. № 5246/08.02.2024г. против определение № 1077 от 29.01.2024 г. по адм. дело № 253/2024г. на Административен съд София-град за връщане на „искова молба“ с вх.№ 46502/28.12.2023г. и с вх. № 2949/24.01.2024г., е оставена без движение и на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК жалбоподателя са дадени указания да посочи съдебния акт, срещу който е подадена частната жалба с конкретните му пороци, както и в какво се състои искането, отправено до Върховния административен съд. Освен това на частния жалбоподател е указано да представи вносна бележка за внесена държавна такса и да представи приподписана от адвокат частна жалба. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанията изцяло или отчасти и в срок, частната жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на страната на 18.03.2024 г., като е получено от П. Ц. (съпруга на жалбоподателя) със задължението да му го предаде. След като констатира, че указанията не са изпълнени в указания срок, първоинстанционният съд приема, че нередовностите на частната жалба не са отстранени и с определението, предмет на обжалване, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК вр. чл. 231 от АПК връща частната жалба. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК от страна, за която оспореното разпореждане е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК вр. чл. 231 АПК са изпълнени и подадената от С. К. Ц. частна жалба следва да бъде върната. Законосъобразно е прието, че констатираните нередовности на частната жалба против определение № 1077 от 29.01.2024 г. по адм. дело № 253/2024г. на Административен съд София-град не са отстранени в посочения от съда срок. Въпреки указанията на съда обжалваният съдебен акт не е уточнен от жалбоподателя, не са посочени конкретни пороци на съдебния акт и не е формулирано искане до съда. Представените множество копия от документи с бележки по тях, както и представените молби и приложения към искания на жалбоподателя до различни органи с неясни твърдения и без връзка с дадените от съда указания, не удовлетворяват изискванията на чл. 231 във връзка с чл. 212 АПК. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че при предпоставките на чл. 213а, ал.1, изр. 2 АПК са изпълнени и частната жалба следва да бъде върната. Указанието, дадено на частния жалбоподател с разпореждането от 12.02.2024г. за внасяне на държавна такса, е неправилно, тъй като съгласно чл. 213а, ал. 7, изр. 1 АПК такава не се дължи. Това обаче не опорочава обжалвания съдебен акт, тъй като не променя обстоятелството, че указанията на съда, свързани със спазване на императивните изисквания на чл. 231 вр. чл. 212, ал. 1 АПК, не са изпълнени. С оглед изложеното Върховният административен съд, второ отделение, приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,