Решение № 6866 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на А. М. М., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Попов, срещу Решение 1639/24.02.2025 г. на Административен съд Хасково по адм. д. 122/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 12550/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението на съда е постановено в противоречие с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и че в конкретната хипотеза са били налице условията за предоставяне на международна закрила. Според жалбоподателя, в проведеното интервю са налице достатъчно данни за упражнено насилие, както и преследване, но те не са взети предвид от решаващия състав. Намира, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история и при анализа на ситуацията на сигурност в държавата по произход на чужденеца. Поради това претендира за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва нейната основателност с позоваване на актуална справка за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 12550/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на роден на [дата]. в Сирия, обл. Идлиб, [населено място]. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково началото на закрилното производство е поставено с молба от 16.08.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имена А. (собствено) М. (бащино) М. (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], с начално образование, професия [професия], религия [вероизповедание], женен, с четири деца, без документи за самоличност. В рамките на проведено на 20.09.2024 г. интервю посочил, че напуснал Сирия нелегално на 11.07.2024г. и влязъл в Турция, където останал 33 дни. В Турция спрели да издават документи на сирийците, държали се много лошо с тях. Пристигнал незаконно в България, през зелената граница на 14.08.2024г. Заявил, че преминал границата с група от 10 души, останал един ден в гората и се предал. Отрекъл да е бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не бил участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, не бил преследван, отбил е военната си служба. Декларира, че жена му и четирите им деца останали в Сирия, защото пътят бил труден, а и нямали пари. Заявил също, че напуснал Сирия, защото било война, животът бил лош, а в неговия район и до ден днешен продължавали военните действия. Икономически били зле, нямало работа, нямало ток и вода постоянно. Затова решил да търси по-добро място за себе си и семейството си. Обяснява, че районът на Идлиб се контролира от Ф. А.. Имало бомбардировки, които се чували, но не ги е виждал лично. Никой от семейството му не е пострадал, тъй като селото е отдалечено. Последната бомбардировка била една седмица преди да замине. Иска да се върне в Сирия, ако войната приключи. Посочва, че в България било мирно и искал тук да се установи със семейството си. При така заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо А. М. М. да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. М. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които жалбоподателят е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, бедността и трудният живот в Сирия. Същият е заявил, че е напуснал Сирия, защото икономическото положение в страната е много лошо и не можел да изхранва семейството си, като заминал за Европа, за да потърси по-добро място за живот за себе си и за семейството си. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал е проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжена групировка, не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, както и че лично не е бил свидетел на въоръжени действия или сражения, защото селото му било отдалечено. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Правилни са изводите на административният съд, че жалбоподателят не е бил обект на отправяни заплахи от субекти, осъществяващи преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на АС - Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. А. М. М. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. С оглед преценка на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация за Сирия в съответствие с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие . Чл. 15 от тази директива съответства на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС според таблицата за съответствието. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса за сигурността на страната му на произход. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-04-39/31.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, анализирал е и информацията относно Сирия, допълнително представена пред него, формирайки правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователен е и касационният довод за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно е разбирането на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (Решение по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Според данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд, след анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респ. за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката му е обусловена от цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното при проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и, обратно на касационния довод, не са формални, а ясни, логични и непротиворечиви. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на сирийския гражданин международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение