Определение № 10609 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение № 3476/10.09.2024 г., постановено по адм. дело № 946/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Адм.съд - Пазарджик и Административен съд - София-град /АССГ/ относно това кой е компетентният съд да се произнесе по жалбата на М. А., гражданин на Бангладеш, против Заповед № 8177ПАМ-35/16.07.2024 г. на началник ГПУ гр. София, с която се налага ПАМ – „връщане до страната на произход“. По така повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд установи следното от фактическа страна: От М. А., гражданин на Бангладеш, е подадена жалба против Заповед № 8177ПАМ-35/16.07.2024 г. на началник ГПУ гр. София, с която се налага ПАМ – „връщане до страната на произход“. По жалбата е образувано адм. дело № 7732/2024г. по описа на АССГ. С определение № 14170/08.08.2024 г., постановено по посоченото административно дело, АССГ е прекратил производството по делото и е изпратил делото по компетентност до Адм.съд – Пазарджик. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбата е адресирана до Адм.съд Пазарджик, а тъй като жалбоподателят има разрешение за пребиваване, в което е посочен адрес в гр. Пазарджик, е изпълнена хипотезата на чл. 133 АПК и жалбата следва да бъде изпратена по подсъдност на АС – Пазарджик. По изпратената от АССГ жалба пред АС - Пазарджик е образувано адм. дело № 946/2024 г. С определение № 3476/10.09.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между него и АССГ. За да постанови определението си съдът е посочил, че по отношение на местната подсъдност приложение намира разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, като когато той има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. Съдът е посочил, че адресатът на оспорения акт е чужденец и след направена справка се установява, че няма постоянен адрес на територията на Република България. Посочил и че независимо, че жалбата е адресирана до АС – Пазарджик, съгласно чл. 134, ал.1 от АПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица, следователно същата се определя от общата разпоредба на чл.133, ал.1, изр.2-ро от АПК. Поради това, тъй като жалбоподателят е чужд гражданин, т.е. има постоянен адрес в чужбина, по силата на чл. 133, ал. 1, изр. 2-ро АПК, местно компетентен да разгледа жалбата е АССГ. При така установените факти Върховният административен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по жалбата М. А., гражданин на Бангладеш, е Административен съд - София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. В случая оспорената от М. А. заповед е индивидуален административен акт, като жалбоподателят е посочен в акта, като негов адресат. При условие, че същият няма постоянен адрес на територията на страната ни, то компетентен да разгледа жалбата му e АССГ. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирно, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият Заповед № 8177ПАМ-35/16.07.2024 г. на началник ГПУ гр. София чужд гражданин няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. Обстоятелството, че М. А. няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на Заповед № 8177ПАМ-35/16.07.2024 г. на началник ГПУ гр. София е АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение