Определение № 430 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 591/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение от 24.04.2012г., постановено по гр.дело № 2986/2011г. на Софийския апелативен съд, с което е отказано изменение на решението от 21.02.2012г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частните жалбопадатели Н. Г. Х., Г. И. Х. и Н. В. Х. изразяват несъгласие с решението на съда относно присъдения им размер разноски по 1450 лв. за всеки един от тях поотделно, вместо претендирания размер от 18 000лв. В частната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда относно приложението на параграф 2 от ПЗР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. По въпроса, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в параграф2 от Наредба №1/9.07.2004г. ограничение, е образувано т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на осн. чл.292 ГПК до приключване на тълкувателното дело. Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение