Определение № 112 от 20.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2009 г.

Производството е по чл.233 от ГПК. Делото е образувано по касационната жалба на адвокати Б. и Т. като процесуални представители на Р. Г. Д. от гр. В. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 22. ХІІ.2008г. по гр.д. № 588/2008г., с което е отменено решението на Каварненския районен съд от 05.VІ.2008г. по гр.д. № 318/2005г. в частта по предявените от П. М. срещу Р. Д. и Т. Д. искове по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.26 ал.2 от ЗЗД и по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ и вместо него е постановено друго, с което е обявен за нищожен като привиден /чл.26 ал.2 от ЗЗД/ договорът за покупко-продажба на нива с площ 5 дка в землището на с. Д. за сумата 1300лв., сключен между П като продавач и Р. Д. /чрез пълномощник/ като купувач по време на брака му с Т. Д., предмет на нот.акт № 114/2004г., отхвърлен е предявеният от М. срещу Д. и Т. Д. иск за отмяна на нот.акт № 132/2004г., като е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му за разноските. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 81/21.І.2010г. На 16.VІІ.2010 г. в регистратурата на ВКС е постъпила молба вх. № 6* с която П. Ал. М. е заявил “отказ от иска, предмет на разглеждане по гр.д. № 1424/2009г.” и моли производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата на М. намира, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК. Заявеният от ищеца отказ от предявените претенции десезира съда за произнасяне по тях и обуславя обезсилване на атакуваното въззивно решение, както и на първоинстанционното такова, и прекратяване на производството по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,