Определение № 598 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК вр.чл.407 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д. Й. Д. срещу Определение № 3172 от 28.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 2245/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 22.07.2010 год. по гр.д.№ 10782/2009 год. на Софийски районен съд за издаването на изпълнителен лист по влязла в сила заповед по чл.410 ГПК за задължение на Д. към [фирма]. В частната си жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, Д. се е позовал на недължимост на сумата за която е издадена заповедта по чл.410 ГПК. Като е счел, че тя е неоснователна, съставът на СГС е потвърдил първоинстанционния акт. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че с нея се обжалва влязъл в сила съдебен акт. Въззивното определение е постановено по реда на чл. 407 ал.1 ГПК и с произнасянето на СГС инстанционният контрол по отношение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е изчерпан. Това е така, поради обстоятелството, че въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, посочени в чл.274 ал.3 ГПК. Процесуалният ред по ГПК-2007 е аналогичен с процесуалния ред за обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Разрешението, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.