Определение № 64 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Г. Б. К. е подал частна жалба против определение № 683 от 1.12.2009 г. по гр.д. № 83 от 2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба поради невнасяне в срок на държавна такса от 30 лв. за производството по чл.288 ГПК. Подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответниците И. Д. Д., Й. Д. И., А. К. Х., Й. Г. Д., В. П. Д., П. М. И., И. Й. И. и В. И. В. К. не са представили отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и основателна. С разпореждане от 14.12.2009 г. на Габровския окръжен съд е оставена без движение подадената от жалбоподателите чрез адвокат С касационна жалба с указание да се внесе държавна такса от 30 лв. за касационното обжалване на въззивното решение и се представи съответния счетоводен документ по делото. Това съобщение е връчено на адреса на жалбоподателя и е получено от лицето М. Н. К., което е посочено от съдебния служител като “упълномощено лице”. По делото няма данни това лице да е съдебен адресат на Г. Б. К., както и че е от кръга на лицата, посочени в чл. 46, ал.2 ГПК, които могат да получават призовки и съобщения. Следователно изпратеното съобщение е ненадлежно връчено и не може да ангажира страната със спазване на предоставените й срокове за привеждане на жалбата в съответствие с изискването на закона. Освен това с молба от 3.08.2009 г. адвокат С е посочила, че моли да я считат за адресат на съдебните книжа, изпращани по делото от Габровския окръжен съд, т.е. тя е посочила, че е съдебен адресат – чл.39, ал.1 ГПК. В този случай съобщенията задължително следва да й се връчват на нея като съдебен адресат и всяко съобщаване на друго лице е ненадлежно. При липсата на законосъобразно уведомяване на страната не би могло да се приеме, че за нея са започнали да текат преклузивните съдебни срокове за отстраняване на нередовността по жалбата, поради което тя не следва да носи и негативните правни последици от неизпълнението им. Определението е неправилно и следва да се отмени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,