Определение № 290 от 01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 302/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския окръжен съд от 06.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1127/2008, с което е потвърдено определението на Етрополския районен съд от 14.11.2008 г. за прекратяване на производството по предявения иск. Недоволен от определението е касаторът Е. И. С., представляван от адв. Б от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на оспорването с отделен иск на истинността на документ, който не е оспорен при представянето му в друго производство и за интереса от иска за установяване истинността на документ, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Р. Е. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно е, с него се туря край на делото, чийто предмет не е имуществено право, поради което обжалваемият интерес на делото пред възизвната инстанция е без значение, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат отношение към правото на защита, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК). Ищецът иска да бъде установена неистинността на акт обр. 16 от 1969 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. В исковата молба той е обосновал правния си интерес с отхвърлянето на предявен от него ревандикационен иск за имот, чиято собственост му е възстановена по ЗСПЗЗ. Съдът е прекратил производството по делото, тъй като законността на постройките е без значение за правото на възстановяване. Повдигнатите процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Към частната касационна жалба не е представено Постановление на Пленума на Върховния съд, постановено при действието на ЗУС, нито Тълкувателно решение на ОСГК/ОСТК на Върховния касационен съд, постановено при действието на ЗСВ. Тези въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд тези въпрос не са разрешени по различен начин. Въпросите нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. При действието на отменения ГПК е допустимо при пропуск да бъде оспорена истинността на представен по делото документ съгласно чл. 154 ГПК (отм.), оспорването да бъде проведено с отделен иск, предявен преди влизането в сила на съдебното решение. В този случай производството, в което е представен документът, се спираше до влизане в сила на решението по оспорването, тъй като решението по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) не е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Във всеки случай обаче се изисква наличието на правен интерес от оспорването, т.е. оспореният документ трябва да има някакво правно значение за правата на ищеца. В случая ищецът придава на оспорения документ значение, каквото той в действителност няма. Правото на собственост на ищеца е отречено с влязло в сила решение, което не може да бъде отменено поради установяването на неистинността на документа с решение по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), а и този документ няма значение за правото на собственост на ищеца, тъй като въвеждането в експлоатация по надлежния ред на сградата, която е построена в мястото, е без значение за правото на собственост, което ищецът е претендирал. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение