Определение № 816 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. М. срещу решение от 25.10.2010г по гр.дело № 1939/2009г. на Софийски градски съд, с което изцяло е оставено в сила решение от 15.10.2008г по гр.д. № 8847/2007г на СРС, 58 състав. На основание чл. 200 от КТ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева от травматично увреждане на дясна ръка, резултат от трудова злополука с ищцата.Въззивното решение се обжалва в частта, с която е оставено в сила отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 30 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Софийски градски съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай. Въпросът е формулиран относно параметрите на обществения критерии за справедливост и пределите на преценка от страна на съда при определяне на конкретния размер. Конкретни основания на чл. 280 ал.1т.1-3 от ГПК не се изтъкват. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо формулирания правен въпрос в изложението, свързан с прилагане на критерия за справедливост от съда, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост и указват на съдилищата пределите на преценка. Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика в решаващите си мотиви. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, при установената степен на увреждане. Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика .Щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,не е налице противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма ,т.е не е налице и основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ,или т.2 от ГПК. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, а и подобна обосновка липсва в изложението. Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.