Определение № 8594 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 8334 от 28.05.2024 г. на Национален осигурителен институт (НОИ), чрез юрисконсулт Велкова, с която се иска допълване на Решение № 5575 от 08.05.2024 г. постановено по адм. дело № 11479/2023 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – К. К. Е. чрез адвокат Василева взема становище за неоснователност на искането. Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по касационните жалби на Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт Велкова и К. К. Е., чрез адвокат Василева, срещу Решение № 5283 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2604/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С Решение № 5575 от 08.05.2024 г. постановено по адм. дело № 11479/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 5283 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2604/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която НОИ е осъден да заплати на К. К. Е. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 300 лева до присъдения размер от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 14.10.2016 г. до окончателното й изплащане, в частта му, с която Национален осигурителен институт е осъден да заплати на К. К. Е. обезщетение за неимуществени вреди, от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която Е. е осъден да заплати на Национален осигурителен институт разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лева до присъдения размер от 522 лева. Вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлен предявения от К. К. Е. срещу НОИ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от оттеглен индивидуален административен акт за сумата над 300 лева до присъдения размер от 1500 лева и предявения от К. К. Е. срещу Национален осигурителен институт иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2016 г. до окончателното и изплащане, като в останалата му част решението е оставено в сила. Отхвърлено е искането на К. К. Е. за присъждане на разноски и е осъден да заплати на НОИ сумата от 100 лева разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. От съдържанието на решението следва, че юрисконсултско възнаграждение е присъдено на НОИ както за първоинстанционното производство с обжалваното пред настоящата съдебна съдебно решение, така и за настоящата инстанция, при което искането за допълване на решението в тази му част е неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на заплатената по делото държавна такса. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ разноски на ответника се дължат когато искът е отхвърлен изцяло, какъвто не е настоящия случай. Ето защо искането е неоснователно и в тази му част. С оглед изложените съображения искането за допълване на съдебното решение в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение