Определение № 2225 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Г., К. Б. П., В. Д. В., П. Д. И., И. Д. Д., Т. П. Т., Г. Б. Г., В. Г. Ж., П. Г. Д., Д. А. Д. /последните трима като наследници на починалия в хода на делото ответник Г. П. Д./, Е. В. С., З. В. К., Ж. А. Д. и М. А. Т. срещу решение № 138 от 16.05.2023 г. по в.гр.д.№ 102 от 2023 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в следните негови части:

• частта, с която е отменено решение № 260000 от 13.01.2022г., поправено с решение № 260017 от 02.09.2022 г. и решение № 260021 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 412 от 2019 г. на Районен съд- Каварна в частта му за отхвърляне на предявените от И. А. Х. срещу Д. А. Д., В. Г. Ж., П. Г. Д. /тримата като наследници на починалия в хода на делото ответник Г. П. Д./, Т. П. Т., И. Д. Д., П. Д. И., В. Д. В., Г. Б. Г., К. Б. П., Е. Б. Г., И. Т. И., Е. В. С., З. В. К., Ж. А. Д., М. А. Т., П. С. Х. и Р. Х. Х. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на И. Х., придобито на основание придобивна давност в периода от 1993 г. до 2003 г. върху 1/2 ид.ч. от три имота /поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 1 891 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори ... и ..., с административен адрес: [населено място] [улица]; поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 832 кв.м., с административен адрес: [населено място] [улица] поземлен имот с идентификатор 73780.501.761 по кадастралната карта [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 624 кв.м., с административен адрес: [населено място] [улица]/, като вместо това е постановено ново решение за уважаване на тези искове на И. Х.;

• частта, с която е отменено решение № 260000 от 13.01.2022г., поправено с решение № 260017 от 02.09.2022 г. и решение № 260021 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 412 от 2019 г. на Районен съд- Каварна в частта му за уважаване на предявените от Д. А. Д., В. Г. Ж. и П. Г. Д. /тримата като наследници на починалия в хода на делото ответник Г. П. Д./ срещу И. А. Х. и С. Х. Х. насрещни искове по чл.108 ЗС за 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 1 891 кв.м., с административен адрес: [населено място] [улица] за 9/40 ид.ч. от построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ от 174 кв.м. и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ... и застроена площ от 82 кв.м., като вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на тези искове;

• частта, с която е отменено решение № 260000 от 13.01.2022г., поправено с решение № 260017 от 02.09.2022 г. и решение № 260021 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 412 от 2019 г. на Районен съд- Каварна в частта му за уважаване на предявените от Т. П. Т., И. Д. Д., П. Д. И., В. Д. В., Г. Б. Г., К. Б. П. и Е. Б. Г. срещу И. А. Х. и С. Х. Х. насрещни искове по чл.108 ЗС за ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 1 891 кв.м., с административен адрес: [населено място] [улица] от построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ от 174 кв.м. и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ... и застроена площ от 82 кв.м., съответно за 1/8 ид.ч. от мястото и 9/40 ид.ч. от сградите за Т. Т. и по 1/24 ид.ч. от мястото и 9/120 ид.ч. от сградите за останалите ищци по този насрещен иск, като вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на тези искове;

• частта, с която е отменено решение № 260000 от 13.01.2022г., поправено с решение № 260017 от 02.09.2022 г. и решение № 260021 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 412 от 2019 г. на Районен съд- Каварна в частта му за уважаване на предявените от Е. В. С., З. В. К., Ж. А. Д., М. А. Т. срещу И. А. Х. и С. Х. Х. насрещни искове по чл.108 ЗС за поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Ш., обл.Д. с площ от 832 кв.м., с административен адрес: [населено място] [улица], като вместо това е постановено ново решение да отхвърляне на тези искове и

• частта за присъдените разноски по делото.

В жалбата се твърди, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, доуточнени от съда както следва:

1. Необходимо ли е оспорване на представен от страната констативен нотариален акт за собственост и доказване, че титулярът по този нотариален акт не е собственик на имота, за да отпадне легитимиращото действие на този нотариален акт ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

2. За да настъпи вещноправният ефект на давността, необходимо ли е владелецът да се позове на тази давност ?

3. Снабдяването на едно лице с констативен нотариален акт по давност и наследство прекъсва ли придобивната давност на владелеца на имота ?

4. Снабдяването на едно лице с констативен нотариален акт по давност и наследство изключва ли елементите несъмнено и явно владение на претендиращите владение лица ?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора факти и обстоятелства по делото, конкретно в случая- наличието на констативен нотариален акт за собственост върху имота в полза на Г. И. В. и влязло в сила решение по делбено дело ?

6. Ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на настоящото дело влязлото в сила решение за делба на имота и съответно допустим ли е предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК или правото да се заяви придобивна давност като основание за придобиване на имота от ищците по настоящото дело е преклудирано с решението за делбата на имота? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 72 от 23.02.2016 г. по гр.д.№ 629 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о.

Без да е посочено във връзка с кои въпроси, към касационната жалба са представени и следните решения на ВКС: решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 889 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 147 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 4332 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 28.07.2023 г. ответниците по жалбата И. А. Х. и С. Х. С. оспорват касационната жалба. Молят решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. С молба от 22.04.2024 г. претендират да им се присъдят направените по делото на ВКС разноски за адвокат.

Ответниците по първоначалните искове по чл.124, ал.1 ГПК И. Т. Н., П. С. Х. и Р. Х. Х. не са обжалвали въззивното решение, поради което то е влязло в сила по отношение на тях.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационнната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищцата И. Х. и съпругът й Х. Х. са установила владение върху процесните имоти още през 1993 г., като владението им е било предадено от собственика на имотите към 1993 г. А. Х. В.. От този момент те са владяли явно и непрекъснато процесните имоти в продължение на повече от 10 години: владението им е продължило и след смъртта на собственика А. В. през 1996 г., до смъртта на нейния единствен наследник по закон Г. В. през 2008 г., както и към настоящия момент. С оглед на това и като е взел предвид, че в исковата молба се съдържа изрично позоваване на давността през периода от 1993 г. до 31.12.2003 г., съдът е приел, че ищцата И. Х. и съпругът й Х. Х. са придобили по давност процесните имоти, а след смъртта на Х. Х. през 2013 г. И. Х. е останала собственик на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. от имотите. Останалата 1/2 ид.ч., собственост по давност на Х. Х., е придобита по наследство от наследниците на Х. Х.: съпругата му И. Х. и двете му деца С. С. и Р. Х..

Във връзка с представените по делото констативен нотариален акт за собственост № 14 от 09.12.2004 г., издаден в полза на Г. И. В. и решения за делба на процесните имоти като наследствени от Г. В., въззивният съд се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, че при наличие на позоваване на давността, правните последици /придобиването на вещното право/ се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок на владение съобразно чл.79, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 ЗС. Въз основа на това е счел, че И. Х. и Х. Х. са придобили процесните имоти по давност към 31.12.2003 г., поради което Г. В. /наследник на А. В./ не е бил собственик на имотите към момента на издаване на констативния нотариален акт от 2004 г. и ответниците като наследници на Г. В. не са станали собственици на тези имоти по силата на извършената по гр.д.№ 718 от 2010 г. на Районен съд- Каварна съдебна делба на тези имоти.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

По първия поставен от касаторите правен въпрос /Необходимо ли е оспорване на представен от страната констативен нотариален акт за собственост и доказване, че титулярът по този нотариален акт не е собственик на имота, за да отпадне легитимиращото действие на този нотариален акт ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение изрично е прието, че оспорването на констативен нотариален акт за собственост не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Поради това оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на констативния нотариален акт, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото с акта право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик на имота. В същия смисъл е и представеното от касаторите решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 889 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напълно в съответствие с приетото в горепосоченото ТР, във въззивното решение съдът е приел, че ищците по първоначалния иск по чл.124, ал.1 ГПК са оспорили констативния нотариален акт № 14 от 09.12.2004 г., издаден в полза на Г. В., чрез заявяване в исковата молба и доказване на права, които изключват правата на Г. В., удостоверени с нотариалния акт от 2004 г., както и че легитимиращото действие на констативния нотариален акт на Г. В. от 2004 г. е отпаднало, тъй като е доказано правото на собственост върху процесните имоти на ищцата И. Х. и съпруга й Х. Х., придобито от тях по давност- чрез владение в периода от 1993 г. до 2003 г.

По втория поставен правен въпрос /За да настъпи вещноправният ефект на давността, необходимо ли е владелецът да се позове на тази давност ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В съответствие с приетото в задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/, в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищците са се позовали на давността като способ за придобиване на право на собственост с предявяването на иска: още в исковата молба по чл.124, ал.1 ГПК като основание за придобиване на претендираното от тях право на собственост върху процесните имоти са посочили осъществявано от тях давностно владение в продължение на повече от 10 години, считано от 1993 г.

По третия и четвъртия поставени въпроси /Снабдяването на едно лице с констативен нотариален акт по давност и наследство прекъсва ли придобивната давност на владелеца на имота ? и Снабдяването на едно лице с констативен нотариален акт по давност и наследство изключва ли елементите несъмнено и явно владение на претендиращите владение лица ?/ не е посочена практика на ВКС или ВС, на която приетото в обжалваното решение да противоречи. Само поради това касационното обжалване на въззивното решение по тези въпроси не може да бъде допуснато на посоченото от касаторите основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от горното, следва да се отбележи, че по тези въпроси, които касаят тълкуването на разпоредбите на чл.68, чл.81 и чл.84 ЗС, има трайна и последователна практика на ВКС в смисъл, че основанията за прекъсване на давността са изчерпателно посочени в закона /чл.81 ЗС и чл.84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД/ и не могат да се тълкуват разширително, поради което снабдяването на едно лице с документ за собственост не прекъсва придобивната давност на владелеца, не води нито до преустановяване на фактическата власт на владелеца върху вещта, нито изключва намерението му да владее тази вещ за себе си. В този смисъл са например решение № 212 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 70 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 43 от 13.05.2022 г. по гр.д.№ 3941 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 168 от 14.11.2023 г. по гр.д.№ 4234 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 180 от 20.03.2024 г. по гр.д.№ 1173 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 39 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 3611 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр.д.№ 123 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр.д.№ 1903 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много други. Приетото в обжалваното решение напълно съответства на тази практика на ВКС, поради което не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по горепосочените въпроси.

По петия поставен правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора факти и обстоятелства по делото, конкретно в случая- наличието на констативен нотариален акт за собственост върху имота в полза на Г. И. В. и влязло в сила решение по делбено дело ?/ също не е посочена практика на ВКС или ВС, на която приетото в обжалваното решение да противоречи. Само поради това касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос не може да бъде допуснато на посоченото от касаторите основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от горното, следва да се отбележи, че в случая напълно в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос /включително задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора и представени по делото доказателства, в рамките на посоченото във въззивната жалба. Обсъдени са включително и констативният нотариален акт за собственост № 14 от 09.12.2004 г., издаден в полза на Г. И. В. и влязлото в сила решение по делбеното дело /гр.д.№ 718 от 2010 г. на Районен съд- Каварна/, като са изложени изрични мотиви защо съдът счита, че тези два документа не доказват правото на собственост на ответниците върху процесните имоти.

По шестия поставен въпрос /Ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на настоящото дело влязлото в сила решение за делба на имота и съответно допустим ли е предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК или правото да се заяви придобивна давност като основание за придобиване на имота от ищците по настоящото дело е преклудирано с решението за делбата на имота?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. В посоченото от касаторите решение № 147 от 29.10.2018 г. по гр.д.№ 4332 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите, но само ако те са придобили имота след предявяване на иска. По конкретното дело не е прието нещо различно. Напротив, напълно в съответствие с приетото в горепосоченото решение на ВКС, въззивният съд е приел, че решението по делбеното дело /гр.д.№ 718 от 2010 г. на Районен съд- Каварна/ не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на ищците, тъй като те са придобили правото на собственост по давност преди завеждането на това дело /още през 2003 г./. Следва да се отбележи и че признатите с решението на Добричкия окръжен съд права на ищцата И. Х. върху процесните имоти не се основават на правоприемство от ответник по делбеното дело /правоприемство от починалия през 2013 г. неин съпруг Х. Х., който от своя страна е правоприемник на ответницата по делбеното дело и негова майка А. Х./, а на придобивна давност /оригинерно основание за придобиване на право на собственост, което изключва правоприемството/.

Напълно в съответствие с практиката на ВКС е и приетото от въззивния съд, че делбата на наследство на Г. В., който към датата на завеждане на иска за делба през 2010 г. не е бил собственик на процесните имоти /тъй като те са били придобити по давност през 2003 г. от ищцата И. Х. и съпруга й Х. Х./, няма вещно- прехвърлително и конститутивно действие, тоест не води до придобиване на правото на собственост върху делбените имоти от съделителите.

Посоченото определение № 72 от 23.02.2016 г. по гр.д.№ 629 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на определение на въззивен съд и като такова не представлява практика на ВКС, която би могла да е основание за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ЗН и ГПК в приложимите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата И. А. Х. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв., доказани с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.04.2024 г.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение