Решение № 9600 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2018 г.

Решение № 9600 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община, район "Слатина", чрез процесуален представител, срещу Решение № 3551 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2956/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неговата недопустимост, алтернативно – неправилност поради наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на обжалвания съдебен акт, алтернативно – отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прилагат се писмени доказателства и се претендират разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Й. Тонева, чрез упълномощения си процесуален представител – адв. Ж. Игнатов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното съдебно решение съдът от първата инстанция е отменил мълчалив отказ на Кмета на СО – Район "Слатина", формиран по молба за обстоятелствена проверка № РСЛ18-ГР94-1149 от 20.02.2018 г., подадена от адв. Ж. Игнатов, в качеството му на пълномощник на Й. Тонева и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по съществото на искането, като го е осъдил да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 610 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и по същество е основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът твърди недопустимост на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, подписано е от съдията и изразява волята му по недвусмислен начин. Няма данни в хода на съдебното производство ответникът по жалбата да е направил искане за конституиране на заинтересовани страни в процеса, поради което твърдението му за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК е неоснователно. Неоснователни са и останали възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че пред административния орган е заявено искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията, като молителката е целяла да се установи, дали посоченият от нея имот е записан като общинска и държавна собственост в актовите книги. Съдът е приел също, че в законоустановения срок по чл. 57, ал. 2 АПК административният орган не е извършил заверката, поради което е налице мълчалив отказ, обжалван в законоустановения срок пред съда. Изводите на решаващия съд досежно срока за обжалване на формирания мълчалив отказ са обосновани и законосъобразни, поради което и на осн. Чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК настоящата инстанция се присъединява към мотивите му. Следва да се добави още следното: Практиката на Върховния административен съд е константна в смисъл, че на искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка административният орган е задължен да отговори и да извърши административната услуга. В удостоверението, което дължи да издаде следва да впише обстоятелствата, такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, на наследяване и др. под. Дори органът да счете, че е налице конкуренция на права, не може да откаже извършването на услугата, тъй като, дали са налице претендираните права върху имота следва да преценява нотариуса по реда на чл. 587 от ГПК. Казаното означава, че отговорът на направеното искане не предполага преценка на административния орган по отношение на правото на собственост на поискалото услугата лице, нито на правата му на наследник. Компетентен да признае или да отрече право на собственост на заявителя има единствено нотариусът, в чиято компетентност е извършването на обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. А исканата услуга се състои в удостоверяване на определени обстоятелства – има ли съставен акт за общинска собственост за конкретно посочения имот, да се посочи акта, ако е налице такъв и само тези удостоверителни действия са в кръга на компетентността на административния орган. Отказът за извършване на административната услуга – изричен или мълчалив - по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт. Административният орган не може да злоупотребява с властта си и да препятства осъществяването на чужди права, при положение, че законосъобразният начин за решаване на спорове за собственост е свързан с търсенето на защита по исков ред. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважена изцяло.