Определение № 472 от 19.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

С определение № 200 от 04.05.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 612/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение е отменил разпореждане № 2628 от 10.04.2009 год. по ч.гр.дело № 986/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 1805 от 26.01.2009 год., подадена от Д. Г. К., представляван от адвокат Н. Г. М. против разпореждане № 13859 от 30.12.2009 год. за връщане частна касационна жалба вх.№ 28654 от 08.12.2008 год. против разпореждане № 12803 от 14.11.2008 год. на Пловдивския окръжен съд поради неотстраняване на нередовност, изразяваща се в непредставяне на четливи преписи от частната жалба и върнал делото на въззивния съд за администриране. Обжалвано е определение № 1770 от 27.06.2008 год. по ч.гр.дело № 986/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, Х състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. П. К. против определение на Пловдивския районен съд, ХVІІІ състав от 24.02.2008 год., с което е прекратено производството поради неотстраняване на нередовностите по исковата молба. Недоволен от определението е ищецът/частен жалбоподател/, представляван от адвокат Н. Г. М. от Пловдивската адвокатска колегия, който счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК – в изложението по допустимост възпроизвежда текста на закона и обжалвания съдебен акт. От ответника по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], представляван от адвокат Д. Д. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Ответникът по частната касационна жалба Г. А. Г. от[населено място] не взема становище. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в първото по делото заседание на 16.01.2008 год. исковата молба е оставена без движение като е дадено указание да се насочи срещу новите ответници, а с молба от 31.01.2008 год. ищецът е представил два преписа от първоначалната искова молба и посочил адреси за призоваване на новите ответници без да изложи релевантните за спора факти, поради което исковата молба като нередовна е върната, а производството по делото е прекратено на основание чл.100, ал.3 ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение приема, че касационната частна жалба е подадена в срок и е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила опеделение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено. М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение