Определение № 808 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Я. Благоев от Пазарджик срещу определение № 1657 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 864/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на г-н Благоев срещу Писмо изх. № 18-00-1148-002 от 25.07.2023 г. издадено от секретаря на община Пазарджик и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Писмото, предмет на обжалване пред административния съд, имало всички характеристики на индивидуален административен акт, поради което подлежало на съдебен контрол. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Ответният административен орган в писмен отговор оспорва частната жалба, излага съображения в подкрепа на атакуваното определение. Моли присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу Писмо изх. № 18-00-1148-002 от 25.07.2023 г. издадено от секретаря на община Пазарджик, с което на жалбоподателя е указано незабавно да премахне доброволно четири броя прозорци, рекордоман за външно електрическо захранване и стреха на жилищна сграда находяща се в УПИ IV-57 в кв. 166 по плана на гр. Пазарджик. Указано е също, че при неизпълнение на посоченото в писмото, строителната фирма изграждаща сграда в съседния имот няма да носи отговорност за извършените строителни работи нарушаващи сградата собственост на жалбоподателя. Съдът, след като е съобразил съдържанието на писмото, срещу което е насочена жалбата е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт. Определението е правилно. Правилно административният съд е възприел, че писмото, предмет на жалбата, с която е сезиран, не покрива белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. В посоченото в жалбата писмо липсва властническо волеизявление, което да разпорежда извършването на определено действие. Указано е доброволно да бъде премахнати описаните строителни работи, но в писмото липсва изявление, което представлява израз на власт и което да е синоним на „нареждам“, „заповядвам“ и други в този смисъл. Писмото не покрива и изискванията за индивидуален административен акт, съдържащи се в чл. 59, т. 2, т. 4, предл. „второ“, т. 5 и т. 7 от АПК, тъй като липсват: наименование на акта, правното основание за издаването му, разпоредителната част с която се определят задълженията на адресата, пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. В писмото липсва властническо изявление което да подлежи на принудително изпълнение и същото /писмото/ не може да послужи за изпълнителен титул по смисъла на 268 от АПК. На Я. Благоев е указано доброволно да предприеме действия по премахване на посочените в писмото прозорци, рекордоман и стряха, но същият не е задължен да стори това. Ако той счита, че не следва да изпълни описаното действие, то просто не следва да го изпълнява, като неизпълнението не ще доведе санкционни последици. Указаното в писмото че „строителната фирма не следва да носи вина за изграждането на калканната стена и за премахването на стрехата навлизаща в УПИ ІІІ-58“ не решава априори бъдещи спорове между жалбоподателя и строителя в съседния имот и не лишава жалбоподателя от правото да защитава собствеността с искове по граждански ред, ако намери, че същата е увредена неправомерно. Правилно Административен съд Пазарджик е приел, че липсва годен за обжалване административен акт, поради което определението следва да бъде оставено в сила. При този резултат следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 100,- лева Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,