Определение № 133 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. Л. Г. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете и за прогласяване на недействителността на клауза от трудовия договор за изпитване, отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа / искове по чл.74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ /, предявени срещу „Т. С. Ц. 1“ Д.. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, тъй като в нея са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение и е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, с което е направено искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе по направеното искане в изложението, ВКС взе предвид обхвата на правния спор между страните, разрешените от въззивния съд правни въпроси и поставените такива от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, както и подържаното там основание за допускане на касационно обжалване. Правният спор е възникнал въз основа на прекратяване на трудовия договор между страните с едностранно изявление на работодателя в уговорения в негова полза срок за изпитване. Според ищцата уволнението е незаконно, тъй като при подписване на договора волеизявлението и е било опорочено, поради грешка и измама, а от друга страна работодателят бил злоупотребил с права, тъй като преследвал друга цел. Тя обосновава становището си въз основа на следните твърдения за факти- не е знаела, че подписва договор със срок за изпитване, тъй като не го била прочела предварително заради въвеждането и в заблуждение, както и че трудовият договор е бил трети по ред за същата длъжност на същото работно място със същия екип. Ищцата е поискала от съда да бъде прогласена недействителността на клаузата за изпитване, отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на длъжността и плащане на обезщетение за оставането ѝ без работа. В противоречие с тези твърдения и становище, работодателят е възразил, че това е първият договор с ищцата за тази длъжност и има право да провери годността и да изпълнява работата, както и че тя е подписала трудовия договор доброволно и е знаела за клаузата за изпитване в полза на работодателя. По този правен спор с тези противоречиви становища, въззивният съд е приел, че ищцата не е имала грешни представи при сключване на трудовия договор, както и че при всички случаи новият работодател има право да изпита годността на работника при сключването на първи трудов договор за определена длъжност и че в този случай не се преследва друга цел чрез уговарянето на клауза за изпитване и тъй като фактите по делото са именно такива, то исковете са неоснователни и е потвърдил решението на районния съд за отхвърлянето им. Касаторът обаче е останал недоволен от разрешенията на въззивния съд, дадени по въпроса дали новият работодател по първи трудов договор с работник не заобикаля закона с клауза за изпитване, когато е знаел за годността на работника и дали не преследва друга цел в случая, различна от изпитването на годността на работника за изпълнение на работата. Според касатора по този въпрос има задължителна практика на ВКС в обратния смисъл, поради което поддържайки основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е формулирал този правен въпрос под №4 в изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и е представил решение №118-2015-ІІІГО на ВКС по чл. 290 ГПК. При тези данни относно обхвата на правния спор между страните, разрешените от въззивния съд правни въпроси и поставените такива от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, както и подържаното от него основание за допускане на касационно обжалване, ВКС счита, че са изпълнени изискванията на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения правен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, защото съгласно т.р.№ 1-2010- ОСГТК, ВКС допуска касационно обжалване на въззивно решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, когато по формулирания правен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В случая и както се изясни по- горе на поставения правен въпрос „Дали новият работодател по първи трудов договор с работник не заобикаля закона чрез клауза за изпитване, когато е знаел за годността на работника и дали не преследва друга цел в случая, различна от изпитването на годността на работника за изпълнение на работата?“, въззивният съд е приел, че във всички случаи новият работодател при първи трудов договор за длъжността има право да изпита годността на работника, а с представената задължителна практика по чл. 290 ГПК /решение №118-2015-ІІІГО/ е прието, че когато работодателят знае за годността на работника, преследва друга цел чрез клаузата за изпитване и тогава тази клауза е недействителна поради заобикаляне на закона, а работодателят злоупотребява с права. Явно е, че има противоречие между дадените разрешения по поставения правен въпрос, поради което са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: