Определение № 365 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от А. И. А. срещу определение № 747/25.11.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3182/2008 г. С него е потвърдено определението на Софийски районен съд за прекратяване на производството и връщане на исковата молба в частта по иска за заплащане на обезщетение в размер на 2 974,75 лв. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване. Въпросите как се индивидуализира предмета на иска, как се определя приложимата материално-правна норма и дали материално-правната легитимация е от значение за допустимостта на иска, са от значение за резултата по поставения с определението казус. Тяхното разрешение от въззивния съд е в противоречие с трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. А. А. е предявил срещу С. п. на Р. България няколко обективно съединени искове, между които и един за заплащане на сумата от 2947,75 лв. Твърди, че е бил в трудови правоотношения с ответника, който е проявил бездействие, като не е предал 4 броя болнични листи общо за 2 месеца и 10 дни разрешен отпуск по болест, на осигурителя. В резултат на това, ищецът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в неполученото от НОИ обезщетение. Районният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като се търсената сума е по осигурително, а не по трудово правоотношение. Това определение е оставено в сила от Софийски градски съд, който също е приел, че се претендира обезщетение за временна нетрудоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 3 КСО се изчисляват и изплащат от ТП на НОИ. Определението е неправилно. Ищецът не търси от ответника обезщетение по осигурително правоотношение, а обезщетение за причинени неимуществени вреди, които се равняват на неполученото от НОИ обезщетение. Съдът е променил сам предмета на иска, който ищецът ясно е посочил в исковата си молба, като го е индивидуализирал чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и петитум. Основанието на претенцията не изхожда от осигурително правоотношение, а от деликт. Като е процедирал по този начин Софийски градски съд е приложил и материално-правна норма, която не е относима към спорния предмет. Искът е по чл. 49 ЗЗД. В заключение, определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът