Решение № 2772 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов, от гр. Варна, чрез представител по пълномощие адв. Р. Друмева от Варненска адвокатска колегия, против Решение 495/11.04.2023 год., постановено по адм. дело 2540/2022 год. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съдът не е обсъдил събраните в хода на производството доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Сочи, че установените по целия автомобил следи от корозионно-механично разрушаване и свързаните с тях следи от термични интервенции заварени съединения, извършени с цел запазване целостта на автомобила и удължаване на срока му на експлоатация, са видими и в областта на определеното от производителя място за полагане на оригиналния VIN номер. Заявено е, че въпреки горното, вещото лице е установило метална табелка в двигателния отсек, която съдържа номер на рамата на автомобила, цифровата комбинация на която е установена и върху дясна колонка на предна дясна врата, както и във всички събрани по делото писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Счита, че след като не е установено механично въздействие върху изписаният на тази табела номер, то същият би могъл да се приеме за оригинален производствен номер и липсват аргументи за противното. Развити са доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения. В подкрепа на това твърдение се сочи, че органът не е изпълнил в цялост задължението си да установи идентификационния номер на автомобила, поради което е постановил акт при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че доколкото не са установени механични въздействия и корозия върху самия номер, а само върху площадката, на която същият се поставя от производителя, то органът е следвало не да откаже регистрация на автомобила, а да разпореди да бъде извършена процедура по установяване на автентични номер на автомобила, в съответствие с нормативната уредба, а впоследствие и да се пристъпи към процедура по възстановяването му по реда на Наредба 8121з-1/02.01.2018 год. В тази връзка касаторът сочи, че липсва разпореждане на административния орган случаят да се разгледа от комисия, назначена по реда на чл. 7 от Наредба І-45/24.03.2000 год., която да извърши идентификация на пътното превозно средство (ППС). Поради липсата на такава проверка административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, не са взети предвид заключенията на трасологичната експертиза от специалист при БНТЛ при ОДМВР Варна, не е обсъден фактът на предходна регистрация на ППС-то при ОДМВР Ямбол, както и че автомобилът не е обявен за издирване, данните по документите съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с VIN номера. Въз основа на горното, касаторът формира извод за постановяване на административния акт при неизяснена фактическа обстановка, при нарушаване на административнопроизводствените правила, като липсва цялостно доказване на фактическото основание за издаване на акта и обосноваване на извода, че е невъзможно да се установи автентичния идентификационен номер (ИН) на автомобила, което прави актът незаконосъобразен. Позовава се на съдебна практика. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на административния акт със следващото от това изпращане на преписката на органа за ново произнасяне. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В постъпила допълнително молба от 06.02.2024 год. от процесуалния представител на касатора за даване ход на делото по същество, се прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна не изразява становище по оспорването и в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на А. Атанасов срещу Заповед 819з-195/19.10.2022 год. на началника на сектор Пътна полиция (ПП) при ОДМВР Варна, с която е отказано извършването на промяна на регистрацията на товарен автомобил с марка Фиат, модел Дукато, с рег. [рег. номер], рама ZFA28000000786194 (по СРМПС), собственост на А. Атанасов, и е осъдил последния за разноски. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 31.05.2021 год., А. Атанасов е представил в пункт за регистрация на превозни средства (ПС) към сектор ПП при ОДМВР Варна описания по-горе товарен автомобил, който същият е бил придобил преди това от Т. Тенев от [населено място], Общ. Стралджа. С докладна записка с 819р-15756/31.05.2021 год. от полицейски инспектор в група РОППСС на сектор ПП при ОДМВР Варна е отправено искане за извършване на проверка за автентичността на номера на рамата на ППС от комисия, назначена със Заповед 365з-3413/21.08.2018 год. на директора на ОДМВР Варна. На 31.05.2021 год. от член на комисията е изготвена експертна справка 864, съгласно която е било установено, че номерът на рамата е нестандартен, с нестандартен шрифт на символите, набит на нестандартно място, което не е определено от завода производител на ППС. По случая е била образувана пр.пр. 7027/2021 год. по описа на Районна прокуратура Варна и досъдебно производство (ДП) 737/2021 год. по описа на 1 РПУ Варна, като в хода на ДП е била извършена трасологична експертиза, заключението по която е потвърдило установяванията, обективирани в експертната справка. С Постановление от 03.02.2022 год. на прокурор при РП Варна е прекратено образуваното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. На 19.10.2022 год. е последвало издаването на оспорената пред Административен съд Варна заповед, с която на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, органът е отказал да извърши промяна на регистрацията на товарния автомобил, собственост на касатора. В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е установило, че в зоната на положения от производителя седемнадесет позиционен номер на рама (VIN код) е заварен метален лист, върху който няма номер. Основата под планката е многократно обработвана термично, чрез заваряване и не може да бъде установен автентичният номер, поставен от производителя. Установени са и множество следи от корозионно разрушаване на метала. Вещото лице не е установило обективни данни за монтирани заводски стикери, съдържащи символна комбинация VIN код на ППС, като е намерена само метална табела с номера на рамата, прикрепена към предната греда на двигателния отсек, по която са установени данни за механични въздействия, както и миниатюрни пукнатини в материала, от който са изработени нитовете, с които същата е закрепена. Вещото лице е установило изписан VIN номер, съответстващ на документите на ППС, изписан върху дясната колонка на предна дясна врата, като същият не е поставен от производителя и не съответства нито на място на поставяне, нито на метод на поставяне и изписване за този производител. Не е установен и номер на двигател на автомобила. В съответствие с така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че няма спор относно обстоятелството, че идентификационния номер на ППС не може да бъде разчетен вследствие заварена на мястото на поставянето му метална планка. Свел е спора до въпроса дали може да бъде установено автентичното съдържание на VIN кода, което би било предпоставка за последваща процедура по възстановяването му по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Наредба 8121з-1/02.01.2018 год. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не е установено автентичното съдържание на идентификационния номер. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че освен монтираната в двигателния отсек метална табела и поставеният на колоната на дясната врата VIN номер, липсват други доказателства, от които да се направи обоснован извод за автентичност, като не се установява и номер на двигателя, както и липсват обичайно поставяните от производителя полимерни стикери с идентификационния номер. Като е анализирал относимата правна уредба, съдът е посочил, че забраната за регистрация по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП се отнася именно до случаите, в които в хода на производството не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер на ПС. За неоснователни са приети възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като след установяването, че представеният за регистрация товарен автомобил е с поставен на нестандартно място и по нестандартен начин идентификационен номер, от полицейски инспектор, участвал в проверката, е изискано с докладна записка от 31.05.2021 год. да се извърши проверка на автомобила за съответствие на VIN от определената със Заповед 365з-3413/21.08.2018 год. на директора на ОДМВР Варна комисия по чл. 7 от Наредба І-45/24.03.2000 год. Съдът е посочил, че заключенията на комисията се потвърждават от изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, както и от заключението по допуснатата от съда техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Извел е заключение, че констатираната от органа невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила съответства на установените факти. Приел е, че в случая не е било необходимо извършването на всички действия по идентификация по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на Наредба І-45/24.03.2000 год., доколкото въобще не може да бъде установен VIN номер, а не просто неговата автентичност. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на постановения отказ и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба I-45/24.03.2000 год., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя ИН на превозното средство. Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства в съвкупност се установява, че идентификационният номер на представения за пререгистрация товарен автомобил не може да бъде установен вследствие на заварен метален лист на мястото за полагане на оригиналния VIN код от производителя, както и поради масирани следи, свързани с корозионно разрушение на основния метал, така и на направения (чрез точково заваряване) материал. Дали металната пластина е положена чрез заварка в опит за преодоляване на масираните корозионни разрушения, които са установени по целия автомобил, с цел запазване на неговата цялост и удължаване срока му на експлоатация, е ирелевантно. Налице е обективна невъзможност за установяване на поставения от производителя седемнадесетцифрен VIN код на стандартното за него място, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Чл. 143, ал. 3 от ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 год. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя ИН. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Най-общо VIN или Vehicle Identification Number (идентификационен номер на автомобила) може да бъде описан като уникална за всеки автомобил комбинация от цифри и латински букви (символи), които съответстват на стандартите на ISO (International Standard Organization, Международна организация за стандартизация). Те описват държавата на производителя, датата на производство, вида на двигателя и каросерията, нивото на оборудване и характеристиките на автомобила. Не се спори, че този код е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство и всеки производител определя конкретно място, на което да постави същия. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Тълкуването на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, на който се е позовал административният орган при отказа си, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Семантично, употребеният от законодателя израз "установен автентичният" значи да бъде изнамерен истинският, действителният, номер, този който идва от първоизточник и е достоверен. Правилни и съответни на доказателствата по делото и закона са изводите на съда, че в случая VIN не е установим, поради което е налице фактическо основание за отказ на поисканата пререгистрация поради промяна в собствеността на товарния автомобил. Без значение за мотивираността на отказа е причината, поради която не може да бъде установен оригиналният VIN, поставен от производителя в случая поради термично въздействие (точкова заварка) на допълнителен метален лист в зоната на определеното от производителя място за щанцоване на ИН, вероятно извършено поради корозионно разрушение на основния метал, каквото е заключението на вещото лице. Съгласно това заключение, в определеното от производителя място за полагане на оригиналния VIN код на превозното средство, не се установяват обективни данни за положена седемнадесет позиционна символна комбинация, сочеща белези на такъв код (номер на рама). Законът допуска идентификацията на ППС да бъде извършена и чрез други способи. Неслучайно производителят на превозното средство е задължен да поставя и на други места ИН (стикери). Установяването автентичността на данните в тях би могло да способства идентификацията на превозното средство по смисъла на § 2, т. 8 от ДР на Наредба І-45/24.03.200 год., което ще съответства и на целта на закона - да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер. Противно на твърденията на касатора, в случая не са налице обективни данни, въз основа на които да се установи автентичност на ИН чрез други способи. Съгласно заключението на вещото лице при изследването на автомобила не са установени обективни данни за монтирани заводски стикери, съдържащи семеднадесет символна комбинация - VIN код на ППС. За изписаният на задна греда на предна дясна врата код, за който касаторът твърди, че установява оригиналния ИН на ППС, вещото лице е установило, че е нестандартен, символите са неравномерни по дължина, символи с едно и също значение се различават помежду си, не са еднакво релефни, нито с еднаква плътност, което води до съмнение в автентичността на изписаната символна комбинация. При липсата на доказано фабрично поставени стикери, съдържащи уникалния 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, съответстваща на документите, не може да бъде подкрепено съответствието на вписания в документите за регистрация на автомобила ИН и изписания по нестандартен начин номер. Поради това и в съответствие с даденото от вещото лице заключение, не може да бъде установена автентичността на VIN кода на товарния автомобил. Този извод се подкрепя от всички събрани в хода както на административното производство, така и в този на проверките по пр.пр. 7027/2021 год. по описа на Районна прокуратура Варна и ДП 737/2021 год. по описа на 1 РПУ Варна, и на съдебното производство. В случая не са налице достатъчно убедителни доказателства, че посоченият в свидетелството за регистрация на автомобила номер на рамата съответства на този, установен на нестандартни места в товарния автомобил, като най-съществено е, че на предвиденото от производителя място не може да бъде установено въобще наличието на следи от щанцоване на VIN кода. Горното сочи наличие на материалноправните предпоставки за отказ да бъде извършена пререгистрация на автомобила. Налице е предвидената в закона пречка за регистриране (пререгистриране) на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Законът има предвид физическо установяване на оригиналния идентификационен номер, поставен от производителя върху автомобила, а не по документи, за да се установи съответствието на поставения идентификационен номер с данни по документите (в този смисъл Решение 10120/31.07.2017 год. по адм. дело 2548/2017 год. на ВАС, VІІ отд.). Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба І-45/24.03.2000 год. е указано, че при установяване на несъответствие в данните на ПС с тези по документите му, ПС, обявено за издирване, ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN) или при установяване на съвпадение в идентификационния номер на представено за регистрация ПС с вече регистрирано в страната такова, случаят се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР. В изпълнение на това нормативно изискване, от страна на полицейски инспектор в група РОППСС на сектор ПП при ОДМВР Варна, във връзка със заявлението за регистрация на А. Атанасов от 31.05.2021 год., е отправено писмено искане с докладна записка от същата дата за извършване на проверка от комисия за автентичността на номера на рамата на представеното за пререгистрация превозно средство. Такава комисия е определена със Заповед 365з-3413/21.08.2018 год., като няма пречка тя да е постоянно действаща, а не да се назначава ad hoc. Данните от извършената от член на комисията експертна справка 864, която е установила нестандартен по начина и мястото на поставянето си номер на рама, се потвърждават от заключението на изготвената впоследствие съдебно-трасологична експертиза Протокол 21/18.06.2021 год. по описа на сектор БНТЛ при ОДМВР Варна, както и от заключението на извършената в съдебното производство техническа експертиза. Неоснователен е и аргументът, че не е взета предвид предходната регистрация на ППС, доколкото при първоначалната си регистрация в Република България, ППС е регистрирано с разглеждания номер на рама и двигател 73528, но последният като данни, които подкрепят идентификацията на превозното средство, в хода на административното производство пред началника на сектор ПП при ОДМВР - Варна не е установен. Не е установен и производствен номер на автомобила. Следва да се има предвид, че доколкото условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща, то без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че автомобилът вече е бил регистриран, а в свидетелството за регистрация е бил посочен намереният номер на рамата (в този смисъл Решение 7659/24.06.2015 год. по адм. дело 14863/2014 год. на ВАС, VІІ отд.). С оглед гореизложеното, органът е постановил отказа си при изяснена фактическа обстановка, като заключението му, че в това производство не е установено автентичното съдържание на номера на рамата на товарен автомобил Фиат Дукато, с рег. [рег. номер], поради заличаване (установен метален детайл, заварен на мястото, определено от завода производител за полагане на номера на рамата), е правилно и съответно на доказателствата. В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав приема, че в случая не са налице твърдяните от касатора пороци, поради което съдебното решение, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв се явява неоснователна. От страна на ответника по касация не е заявено искане за присъждане на разноски.