Определение № 641 от 21.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 819/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. Цветокв Г. от[населено място] против въззивно определение № 1101 от 18. 08. 2009 год., по ч.гр.д.№ 1953/2009 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 55 от 06.07.2009 год. по ф.д.№ 56/2009 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените в обективно евентуално съединяване искове по чл.74, ал.1 ТЗ, по чл.71 ТЗ и по чл.29 ЗТР. Частният жалбоподател въвежда бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон, поради което иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и, излагайки подробни доводи срещу искането за допускане на факултативен касационен контрол, обосновани с отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и наличието на трайно установена съдебна практика във вр. с приложението на чл.74 ТЗ и чл.71 ТЗ. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокинато оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е процесулно недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд е редовно съобщено на настоящия частен жалбоподател по реда на чл.51, ал.1 ГПК, чрез адв. Х.П. от кантората на процесуалния представител на частния жалбопадател- адв. Б.Т., посочена като съдебен адрес по делото, на 28.09.2009 год.. Следователно установеният в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок за подаване на частна касационна жалба за настоящия частен жалбоподател е изтекъл на 05.10.2009 год./ присъствен ден/, поради което подадената на 12.10.2009 год., както сочи положеният щемпел в канцеларията на Софийски апелативен съд частната касационна жалба с вх.№ 7809 е след срока за частно касационно обжалване. По делото липсват доказателства, установяващи различни от посочените по- горе факти, вкл. за евентуално подаване на частната жалба в рамките на определения в закона прекратителен срок по пощата. Или от изложеното се налага правен извод, че с изтичане на установения от закона преклузивен срок за сезиране на касационната инстанция е преклудирано самото потестативно право на настоящия частен жалбоподател, поради което в случая отсъства процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на въведеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК искане за достъп до касационен контрол. Отделен в тази вр. остава въпросът, че само по себе си неправилното тълкуване на закона- материален или процесуален, като порок, свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, не би могло въобще да обуслови допускане на частно касационно обжалване, доколкото по изричната воля на законодателя за последното са правно-важими предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК - основна и допълнителни, съобразени със задължителните за тях разяснения, дадени в на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС- арг. от чл.274, ал.3 ГПК. Водим от тези съображения и на осн. чл. 278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС