Решение № 17000 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15295/2011 г.

Решение № 17000 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15295/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 267, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Иванов Кузев, представляващ Коалиция "Община Септември", чрез процесуалния му представител адв. Хаджийски, против решение № 588 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 849/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решението от 25.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Септември за определяне на общинската избирателна квота, разпределение на мандатите за общински съветници по кандидатски листи на политически партии и коалиции от партии и за обявяване на лицата, избрани за общински съветници. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно е само оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът при открито производство по оспорване на съдържанието на протоколите на секционните избирателни комисии (СИК) в изброените секции, в частта относно отразените резултати от гласуването, касаещи броя на недействителните бюлетини, е отказал да допусне събиране на доказателства - преброяване на недействителните бюлетини или оглед на движимите вещи - недействителни бюлетини. Доводът за неоправданост на искането е равносилен на отказ от правосъдие. Съответно съдът е бил длъжен да укаже и назначи онова доказателствено средство, което е считал, че е подходящо. Допуснатото съществено процесуално нарушение се е отразило и на преценката на съда, съответно на изясняването на спора от фактическа страна, а оттам и на възможността да бъде проверена законосъобразността на оспорения акт на ОИК - Септември. Иска се постановеното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и събиране на доказателства, във връзка с допуснатото оспорване на протоколите на СИК, или ако съдът счете, че следва да се произнесе по същество се иска отмяна на решението на ОИК - Септември и връщане на книжата на обявяване на действителните резултати. Ответната ОИК - Септември не изразява становище по касационната жалба. Заинресованите страни - Стефка Трайкова Крайчева - Пешева, Лазар Николов Влайков, Атанас Иванов Узунов, Кирил Николаев Тодорин, Васко Стоянов Петров, Юмер Ахмед Джевиз, Ангел Крумов Морозов, Георги Николов Мърков, Здравко Иванов Лазаров, Васил Стефанов Мезов, Петя Николаева Цанкова, Йордан Петков Митров, Томи Спасов Стойчев, Таня Стоянова Андреевска, Антон Ангелов Влахов, Николай Василев Йовчев, Стоил Георгиев Стоилов, Димитър Илиев Джамбов, Илия Стоянов Танев, Силвана Иванова Тошкова, Кирил Иванов Кузев също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Правилно е отхвърлил искането за преброяване на недействителните бюлетини, тъй като в нито един от протоколите на посочените СИК не са отразени възникнали спорове, подадени жалби и възражения, свързани с определянето на недействителните бюлетини при преброяването, както липсват и съставени протоколи по чл. 226, ал. 4 от ИК, в които случаи би било оправдано процесуалното действие по преброяване на недействителните бюлетини. Решението на ОИК е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административните правила и е съответно на материалния закон. Не е доказано наличие на предпоставки за отмяна на изборния резултат, съответно на решението на ОИК като незаконосъобразно. За съдебното решение не се обективира наличие на касационни основания за отмяна, претендирани с жалбата. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните отменителни основания и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против цитираното решение на ОИК - Септември, с оплаквания, че в седем избирателни секции на територията на община Септември неправилно са определени като недействителни бюлетини, които са отговаряли на всички изисквания на закона и са отразявали действителен вот, като част от тях са подадени и за коалицията - жалбоподател, т. е. налице е нарушение, водещо до промяна на изборния резултат, съответно е поискана отмяна на оспореното решение. В жалбата е поискано да се извърши ръчно преброяване на недействителните бюлетини. В с. з. на 11.11.2011 г., съдът е приел като доказателства подробно описаните писмени доказателства - изборни книжа, в това число и протоколите от СИК и ОИК. Отхвърлил е искането за ръчно броене на недействителните бюлетини, с подробни мотиви, в това число и че в жалбата липсва искане за откриване на производство по оспорване на секционните протоколи и че в същите липсват отразени спорове по действителността на бюлетините, липсват протоколи по чл. 226 от ИК, липсват изразено особени мнения при подписването им. Пълномощникът на жалбоподателя след произнасяне на цитираното определение по доказателствата е заявил, че оспорва протоколите на конкретно посочените в жалбата СИК - секциите с № 29, 9, 18, 24, 10, 21 и 23, съответно в селата Симеоновец, Бошуля, Виноградец, Карабунар, Варвара, Злокучене и Ковачево, като във връзка с оспорването повторно е заявил искането за ръчно броене на недействителните бюлетини. Съдът е открил производство по оспорване на истинността на протоколите от цитираните СИК, както и е указал че тежестта на оспорване лежи върху жалбоподателя. Повторно е отхвърлил искането за ръчно броене, с мотиви, че в нито един от протоколите на посочените секции не са отразени възникнали спорове по действителността на бюлетините, подадени жалби и възражения, не са съставени протоколи по чл. 226, ал. 4 от ИК, в който случай би било оправдано да се допусне процесуалното действие - броене на бюлетини. Процесуалният представител на жалбоподателя е заявил ново искане като е трансформирал искането за ръчно броене в такова за оглед на вещите - недействителни бюлетини. По същите мотиви искането е оставено без уважение. Страните са заявили, че нямат искания за събиране на други доказателства, при което съдът е дал ход по същество. Съдът, след обсъждане на приетите писмени доказателства е приел за установено, че изборните резултати от избора за общински съветници на 23.10.2011 г. са отразени в 30 протокола на СИК, същите са обобщени в протокола на ОИК, въз основа на което са обявени общинската избирателна квота и са разпредели мандатите по партии и коалиции от партии. Протоколът и ришението на ОИК са подписани без особени мнения. Протоколите на СИК също са подписани от всички членове, като решенията са взети при необходимия кворум и мнозинство. Оспорването на протоколите на СИК от седемте секции с № 29, 9, 18, 24, 10, 21 и 23, в частта на отразяването на недействителните бюлетини, съдът е приел за недоказано. Приел, че протоколите са надлежно попълнени в одобрения от ЦИК образец, в същите не се съдържат данни за възникнали спорове относно действителността на отчетените като недействителни бюлетини, съответно липсват решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, отразено е, че изборите са протекли при нормална и спокойна обстановка. Посоченото е относимо към всички протоколи на СИК, а не само по отношение оспорените, поради което съдът е приел, че не са установени твърдените в жалбата нарушения, както и каквито и да е други, които биха довели до опорочаване на волята на избирателите, съответно до промяна на крайния резултат. Липсват и технически грешки или такива в пресмятането, поради което оспореното решение на ОИК, което е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон, съдът е приел за законосъобразно и го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оставяйки без уважение искането за извършване на ръчно броене на недействителните бюлетини с довода, че подобно действие е "неоправдано" съдът е осъществил отказ от правосъдие. Съдът е почерпил смущаващия касатора термин "неоправдано" от решение № 9 от 26.09.2009 г., постановено по конституционно дело № 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България, т. 6, в която за да мотивира отказа си да извърши искането ръчно преброяване, Конституцианният съд е посочил, че подобна проверка не е оправдана, докалкото не са регистрирани възражения, жалби и особени мнения на членове на СИК, отразени в протоколите на СИК. Отказвайки да извърши повторно преброяване съдът не е извършил процесуално нарушение. Производството пред съда най-малко има за цел да повтори действията на СИК, само които имат правомощие да извършват преброяване на бюлетините, след приключване на изборния ден. При липса на каквито и да спорове относно отчитането на бюлетините като недействителни от страна на членовете на СИК, които са представители на различни политически партии и са извършили броенете в присъствието на застъпници, представители на партии, коалиции и наблюдатели няма основание за повтаряне на действията и извършване на броене на бюлетини от съда. Правилно е отхвърлено и искането за извършване на "оглед" на недействителните бюлетини. В случая е открито производство по оспорване на документ - протоколите на СИК от посочените секции, които по своя характер на официални свидетелстващи документи. Макар че в оспорването не е уточнено, от твърденията в жалбата и в с. з. може да се извлече оспорване на верността на отразеното в протоколите относно недействителните бюлетини, т. е. оспорва се, че протоколите не отговарят на удостовереното в тях фактическо положение. Материалната доказателствена сила на официален документ, която включва в себе си издаването на същия от овластения за целта орган, в рамките на предоставената му удостоверителна власт, по предвидения за целта ред, не може да бъде оборвана с извършване на оглед, който е способ за събиране на веществени доказателства. В случая оспорването не е свързано с факти относно вещите - протоколи като материален носител (хартия), свързани с тяхното състояние, нарушаване или други, а е свързано с проколите като документи (писмени доказателства), в които е материализирано изявление. Огледът не е доказателствено средство, както си твърди в касационната жалба, а способ за възприемане на веществени доказателства, за каквито в случая не може да става дума и искането е недопустимо, съответно правилно е отклонено от съда. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 2 от АПК. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и 171 от АПК, така и тази на чл. 193, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим на основани чл. 144 от АПК. Липсвало е обаче искане от страна на жалбоподателя за събиране на допустими и относими доказателства, чрез съответните доказателствени средства. В случая както се посочи и по-горе няма основание за назначаване на оглед и освидетелстване, което може да бъде постановено и служебно от съда, съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК. Липсва и необходимост от назначаване на вещо лице, тъй като преценката за действителността на бюлетините е правна и съдът не се нуждае от специалните знания на експерт, за да я извърши. С посоченото се изчерпват възможностите на съда за служебно събиране на доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дадената на съда, с нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК възможност за събиране на доказателства е приложима по негова преценка. Нормата е диспозитивна, като е посочено, че съдът "може" да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване и служебно. Страните не са поискали други доказателства, а и събраните писмени са били достатъчни за изясняване на спора, поради което правилно съдът е дал ход по същество. Не е налице процесуално нарушение. Правилно е приложен и материалния закон. Правилно съдът е приел, липса на нарушения при провеждане на изборите. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения. На първо място това е начина на сформиране на СИК, именно чието правомощие, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на СИК се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представителя на различни партии, които осъществяват взаимен контрол. Освен това контрол е осигурен и чрез възможността при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Само един чл. по решение на комисията има достъп до бюлетините, под наблюдението и контрола на останалите членове. В протоколите на СИК задължително се отбелязват, ако се констатират обстоятелствата по чл. 180, 181, чл. 185 и 201 от ИК. Съгласно чл. 226, ал. 4 от ИК при оспорване действителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на СИК относно действителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,