Определение № 3747 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2023 г.

Производството е образувано по жалба ( с характер на частна жалба), подадена от Е. Милев против Определение № 3716/02.05.2023г., постановено от Административния съд София-град по адм.д.№ 2976/23 година. С обжалваното определение, АССГ е спрял на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК вр. чл.144 АПК производството по адм.д.№ 2976/21г. на АССГ, Първо отделение, 69 състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№ 9946/22г. на АССГ, Първо отделение, 6 състав. За да постанови спирането, съдът е посочил, че се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен отказ, обективиран в писмо с изх.№ 11816/28.10.22 година, който е предмет на жалба, по която е образувано адм.д.№ 9946/22 г. на АСС, Първо отделение, 6 - състав. Съдът е посочил също така, че съгласно чл.204, ал.1 АПК иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, поради което съгласно чл.206, ал.2 АПК разглеждането на отделения иск следва да продължи след влизане в сила на решението за отмяна на акта. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Сочи, че АССГ изобщо не е разгледал предявения иск, с което е лишил жалбоподателя от правосъдие. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, но неоснователна, респективно обжалваното определение като правилно. Фактическите обстоятелства, сочени в обжалваното определение отговарят на обективната действителност. Милев е сезирал АССГ с жалба, с която едновременно е поискал от съда да отмени отказа на комисар, обективиран в изх.№ 11816/28.10.22г. и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. По жалбата му е образувано адм.д.№ 9946/22г. по описа на АССГ, 6 състав, производството по което е разделено с определение № 2601/23.03.23г. като по образуваното дело е оставена за разглеждане жалбата на Милев срещу отказа, а по иска му за присъждане на обезщетение за вреди, исковата молба е изпратена на председателя на съда за образуване на ново дело. По иска на Милев е образувано делото, по което е постановено обжалваното определение. Като е спрял производството по делото по иска за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 206, ал.2 АПК и тази на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Спирането на производството по иска на Милев, не води до отказ от правосъдие, както се твърди в жалбата, а е процесуално средство, с което да се обезпечи допустимото му разглеждане. Определението като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд