Определение № 13670 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпило искане от С. С. С., [ЕГН], чрез адв. Й. Иванова, за изменение на определение № 9761/16.09.2024 г. по адм. дело № 2820/2024 г. по описа на Върховния административен съд, като същото да се допълни в частта за разноските с осъдителен диспозитив, а именно ответната страна да бъде осъдена да заплати сторените разноски, съгласно надлежно и своевременно представените документи. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, представлявана от директора Д. Стойчева, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, изразява становище за неоснователност на искането. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледано по същество - за неоснователно. Определението, чието допълнение се иска, е постановено на основание чл. 27а, ал. 7 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Разпоредбата гласи, че административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. за настаняване на детето по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес по силата на чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно. Действително в конкретния случай, за присъждане на сторените разноски е релевирана претенция още с отговора на касационната жалба и е представен договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г., но с разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. е въведено специално основание за прекратяване производството по чл. 27а от ЗЗДет. и с него се дерогира приложението на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. В процесната хипотеза е налице влязло в сила съдебно решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. (решение № 66 от 21.03.2024 г., постановено по гр. дело № 149/2024 г. по описа на Районен съд - Павликени, влязло в сила на 15.04.2024 г.), но след постановяване на съдебното решение по чл. 27а от ЗЗДет. от административния съд (решение № 428 от 07.02.2024 г. по адм. дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново). Касационната инстанция по аргумент от чл. 221, ал. 6 от АПК е обезсилила обжалваното по настоящото дело решение на Великотърновския административен съд и е прекратила делото при наличие на процесуална пречка за разглеждането му, а не по волята на страните и няма законово основание да присъди поисканите от страната разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,