Определение № 6716 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд (АС) - Бургас и Върховния административен съд (ВАС) относно компетентния съд, който да разгледа и реши спора по жалба подадена от „Приморско тур“ ЕООД срещу Заповед № Т-РД-15-236/07.02.2023 г. на министъра на туризма. Със Заповед № Т-РД-15-236/07.02.2023 г. на министъра на туризма, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 10 от Устройствения правилник на Министерство на туризма (УПМТ), чл. 171, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 11 от Закона за туризма (ЗТ) и предвид мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) е заличена регистрацията на „Приморско тур“ ЕООД, регистрирано за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно Заповед № РД 09-250/06.06.2005 г. на министъра на културата и туризма, притежаващо Удостоверение за регистрация № 5464/06.06.2005 г. за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност, от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър и вписан под № 390/15.03.2005 г. Регистрацията е заличена поради неизпълнение на задължението по чл. 98, ал. 2 ЗТ – в 14-дневен срок от сключването или подновяването на договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането копие от същия да бъде представен на министъра на туризма. Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия намира следното: С Определение № 650 от 20.03.2023г., постановено по адм. дело № 483/2023 г., АС - Бургас, позовавайки се на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК е приел, че делото образувано по жалбата на „Приморско тур“ ЕООД не му е родово подсъдно, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ВАС. С Определение № 5343 от 18.05.2023 г. постановено по адм. дело № 4056/2023 г. ВАС, приемайки, че делото не му е родово подсъдно, е повдигнал спор за подсъдност, прекратил е производството по делото и е изпратил същото на петчленен състав на ВАС за определяне на подсъдността. В мотивите на Определение № 5343 от 18.05.2023 г. постановено по адм. дело № 4056/2023 г. ВАС, тричленен състав, след анализ на разпоредбите на чл. 125 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 132 и чл. 133 АПК, на разпоредби от УПМТ и позовавайки се на Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 13/2017 г. е приел, че упражненото чрез процесната заповед правомощие не може да се квалифицира като израз на политическите идеи за управление на държавата. Посочил е, че заличаването на регистрацията на конкретен правен субект за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност по реда на чл. 70, ал. 2, т. 1 – т. 12 ЗТ не е правомощие, което по своята същност изразява политическите концепции в сферата на туризма в Република България. В тази връзка е изложил съображения, че това правомощие е нормативно отграничено от конституционните функции на ресорния министър по упражняване на държавната политика в предоставената област (сравнение между чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 27 от УПМТ), но и защото макар подобна властническа намеса да има потенциал да рефлектира както (и най-вече) върху регистрирания туроператор, така и върху други лица, тя не засяга по никакъв начин следвания модел на управление. Секторната политика в сферата на туризма не търпи каквито и да е било изменения при заличаване на регистрацията на едно или друго дружество. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 КРБ Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението, както е посочил и тричленният състав на ВАС, е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В съдебната практика се приема, че Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието „функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“, но от изложените в решението му мотиви е видно, че под това понятие се имат предвид, тези които са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт. Оспорената заповед е издадена от министъра на туризма, на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗТ контролът по спазването на закона и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от министъра на туризма. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ по мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка – при неизпълнение на задължението по чл. 98, ал. 2 ЗТ. Следователно издаването на заповед като процесната е правомощие на министъра свързано с осъществяване на правомощията му по осъществяване на контрол по спазването на закона, а не по осъществяване на държавната политика в сферата на туризма. Това правомощие министърът може да делегира и на други длъжностни лица, поради което може да се приеме, че те не са предоставени единствено и само на министъра като централен едноличен орган на изпълнителната власт. Както правилно е отбелязал тричленният състав на ВАС, множество нормативни текстове, възлагат в родовата компетентност на административните съдилища да разгледат като първа инстанция редица сходни правни актове. Оспорваната заповед не може да се определи като издадена при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. По изложените съображения спорът е родово подсъден на административния съд. По правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133 АПК, спорът е подсъден на АС – Бургас, тъй като седалището на адресата на административния акт е в гр. Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия