Решение № 158 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2023 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "РУМ 2002" ЕООД и Р. Демерджиев срещу Наредба 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, издадена от министъра на земеделието, относно разпоредбите на чл. 48, т. 1, чл. 49, чл. 52, ал. 1, т. 1 и чл. 52, ал. 2 от наредбата, както е уточнено в съдебно заседание. Сочи, че въпросните разпоредби, касаят правото на подпомагане относно прилагане на интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството на земеделски стопани, които са отглеждали тютюн. Заявява, че от 2004г е регистриран като земеделски производител, като физическо лице с УРН - [номер], като РУМ 2002 ЕООД с [ЕИК] и УРН - [номер], което представлява като управител. Приложени са удостоверения. От 2004г. е тютюнопроизводител и в периода 2010 - 2023г е получавал Национални доплащания за тютюн /НДТ/ за референтната рамка 2007 - 2009г., явяващи се преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството. Националните доплащания за тютюн / НДТ / не са били обвързани с производството му и идеята е била да се насочат земеделските производители към други дейности, поради което се е ориентирал към други производства. През 2023г са увеличали с 5 години плащанията за тютюнопроизводителите. За новите условия не били уведомени устно или писмено. От 42000 души, получавали доплащания за тютюн в момента са останали 3400. Счита, че неправилно Министерството на земеделието и без основание наложило като референтен период годините 2016г, 2017г, 2018г., а не запазило стария референтен период 2007 - 2009г, при което е нямало да бъдат ощетени, вкл. другите тютюнопроизводители. Не били информирани, че през тези години е трябвало да отглеждат тютюн, след като идеята е била да се насочат към други дейности. Към момента е променена схемата за преходна национална помощ за тютюн, одобрено от ЕК и заложено в Стратегическия план на България за новия програмен период. Референтната рамка 2007 - 2009г. е заменена с нова. Взети са предвид годините 2016 , 2017 и 2018г. Досега националните доплащания за тютюн / НДТ / не били обвързани с производството му и идеята била да се насочат земеделските производители към други дейности, с новите условия се променя ситуацията за близо 40000 производители на тютюн, обхванати в референтния период 2007 - 2009г. През стария референтен период 2007-2009 бенефициенти са били 42 хил. тютюнопроизводители, за 2022 г. броят им е 3 433. По този начин се заобикаляла идеята за намаляване и прекъсване производството на тютюн и се давала възможност на малка част производители да получат субсидии за преориентиране на своята дейност от тютюнопроизводство към друг сектор в земеделието, като едно от изискванията е да се произвежда активно тютюн. Текстовете на Наредбата са формулирани интервенция за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството . Според жалбоподателите липсва яснота, какво налага промяна в определянето на референтния период от 2007-2009 г. на 2016г. - 2018г. за база на новия програмен период. Мнозинството от тютюнопроизводителите били в процес на преориентиране на своята дейност, който при голяма част от тях не е приключил. По този начин се създавали предпоставки за ощетяване на значителен брой земеделски производители и условия за толериране на малка част производители без да е ясна целта на отпусканото подпомагане, като се създавали условия за неравнопоставеност, за неяснота, както и предпоставки по - малките тютюнопроизводители да не могат да завършат процедурата по преориентиране на своята дейност от тютюнопроизводство към друг сектор в земеделието. Счита, че при издаване на наредбата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания, регламентирани в чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2, т. 1-5 от Закона за нормативните актове. Счита, че не е налице мотивиран доклад, съобразен с разпоредбата на чл.28, ал.2,т.1 5 ЗНА, в този смисъл не са изяснени причините, които налагат приемането на Наредбата; целите, които се поставят; финансовите и други средства. необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Претендира разноски по делото. В писмени бележки жалбоподателите обясняват, че основната идея на референтния период 2007-2009 г. и съответно финансовото подпомагане по него се игнорирала с атакуваните членове по Наредба 3 от 10.03.2023 г., за разпоредбите в атакуваната част на Наредба 3 не били уведомени по надлежния ред, били в неведение за наложения нов референтен период 2016,2017и 2018 г. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмено становище. Сочи, че с Наредбата се изпълнява решението за изпълнение на Европейската комисия, с което е одобрен Стратегическият план и без изменение на това решение и съответно Стратегическият план не може да има промяна в референтния период. Държавата-членка е длъжна да се съобрази на основание чл. 288 от договора за функциониране на Европейския съюз с решението на комисията. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваните разпоредби гласят следното :