Решение № 858 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2015 г.

Решение № 858 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Аерогара-София", чрез пълномощника му юрк. Станимир Алексиев, срещу решение № 1260 от 04 март 2015 г., постановено по адм. д. № 7689/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 93/27 юни 2014 г. на началника на Митница "Аерогара-София" в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 5588,88 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване - 25 юни 2014 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С допълнителна молба от 02 ноември 2015 г. касаторът прави искане за спиране производството и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност и чл. 629, ал. 3 във вр. с чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, като въпросът е: Следва ли за изразът "за периода след изтичането на срока за заплащането на тази сума" в т. 1 от Решение на Съда от 31 март 2011 г. на ЕС по делото С -546/09 на "Аурубис Булгария" АД срещу началник на митница Столична, да се прилага разпоредбата на чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността във връзка с чл. 4, т. 9 от същия регламент, и да бъде тълкуван от националните съдилища в смисъл, че митническото задължение за плащане на вносни митни сборове, с които се облагат определени стоки съгласно действащите разпоредби в Общността, при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, възниква от момента на приемане на митническата декларация? Ответникът - "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД, чрез пълномощника си юрк. Даниела Цинцарска, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като разгледа доводите и исканията на страните, установи следното: Доколкото искането за спиране на производството и отправяне на запитване до Съда на Европейските общности има преюдициален характер, то следва да бъде разгледано преди доводите но същество на касационната жалба. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението - обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС, когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания - юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. В случая, както е отбелязал и решаващият съд, е налице произнасяне на СЕС от 31 март 2011 г. по дело С-549/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС, както по въпроса за дължимостта на лихвата за забава, така и по въпроса за приложението на компенсаторната лихва, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД срещу решение № 93/27 юни 2014 г. на началника на Митница "Аерогара-София" в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 5588,88 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване - 25 юни 2014 г. Съдът е приел, че данъчно задълженото лице не дължи лихва, тъй като е заплатило задължението си преди да му е предоставен срок за изпълнение, като се е позовал на разпоредбите на Митническия кодекс на Общността (МКО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на тълкуването на приложимите разпоредби на МКО, дадено в решението от 31 март 2011 г. по дело С-549/2009 г. на СЕС. Поради това е отменил оспорения пред него митнически акт. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразния извод, че оспореното решение на началника на Митница "Аерогара-София" е издадено в нарушение на материалния закон. Спорният въпрос по делото също е установен правилно от решаващата инстанция и се свежда до това дължима ли е законна лихва от датата на възникване на митническото задължение чрез подаване на ЕАД до датата на неговото изплащане след установяване размера и дължимостта на допълнително определения ДДС. На този въпрос съдът е дал правилен отговор, който се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква, и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО), вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО предвижда, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са налице необходимите данни, да бъде вписано в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Казано по друг начин - лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определяне на неговия размер или на задълженото лице. В конкретния случай "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД е подало до началника на Митница "Аерогара-София" искане с вх. № 2600-3369/25 юни 2014 г. за корекция на митническа стойност и довнасяне на ДДС в размер на 5588.88 лева, която сума представлява дължим ДДС върху нови митнически стойности на внесени стоки по ЕАД, формирани от допълнително издадени фактури от фирма "CL Sourcing Co. AG" - Швейцария. Към искането са приложени платежни документи от 25 юни 2014 г. за внесени от дружеството по сметка на митницата суми в общ размер 5588.88 лева. От изложеното следва, че "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД не е било в забава на плащането, както твърди касаторът. В нито един момент търговското дружество не е било недобросъвестно, който извод се потвърждава с факта на незабавното изпълнение на митническото задължение още от момента на неговото установяване. В момента, в който задължението бива установено по основание и размер, длъжникът го е заплащал доброволно, поради което не е изпадал в забава. В случая срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която от своя страна е датата на подаване на ЕАД. От друга страна - след установяване на митническо задължение при последваща проверка акционерното дружество без изрична покана за плащане е погасило задължението си. Съгласно т. 27 от мотивите на решението на СЕС от 31 март 2011 г. по дело С-549/2009 г. начисляват се лихви след изтичане на срока за плащане, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. В случая такава покана за плащане не е налице, поради което не е налице и забава. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на "Чайкафарма Висококачествените Лекарства" АД за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева по представения списък, която сума касаторът ще следва да бъде осъден да заплати.