Определение № 376 от 01.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 260/2009 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 2* от 14.11.2007 година по ч. гр.д. № 2349/2007 г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 2* от 16.08.2007 г., подадена от Г. Н. К. от гр. П. против определения на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3630/2007 г., с които са оставени без уважение искания за отвод на съдията докладчик, за отмяна на определение за даване ход на делото, за допускане на нови доказателства, за изменение на иска и за спиране на производството по делото на основание чл. 182, ал.1, б. “а” и б. “д” ГПК (отм.), заявени с молби от 31.05.2007 г. и 11.06.2007 година. Частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. Н. К. от гр. П.. Жалбата е допустима, подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С частна жалба вх. № 2* от 16.08.2007 г., Г. Н. К. от гр. П. е обжалвал определения и разпореждания на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3630/2007 г., с които са оставени без уважение искания за отстраняване на съдията докладчик, за отмяна на определение за даване ход на делото, за допускане на нови доказателства, за изменение на иска и за спиране на производството по делото на основание чл. 182, ал.1, б. “а” и б. “д” ГПК (отм.). Частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 2* от 14.11.2007 година по ч. гр.д. № 2349/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението на въззивния съд е законосъобразно. Съгласно чл. 213, ал.1 ГПК (отм.), срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите изрично посочени в закона и когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определенията по даване ход на делото, по допускане на доказателства и по допускане на изменение на иска не попадат в категорията на посочените в чл. 213 ГПК (отм.) съдебни актове. Тези определения, подготвящи постановяване на решението, се контролират по повод обжалване на решението и не подлежат на отделно обжалване, както правилно е прието в определението на въззивния съд, с което частната жалба е оставена без разглеждане. Не подлежи на обжалване и актът на съда, постановен по искане за отстраняване на съдията. Съгласно чл. 14, ал.1 ГПК (отм.), съдът решава въпроса за отстраняването при участието на съдията, комуто е направен отвод и този акт не подлежи на обжалване по реда на чл. 213 и сл. ГПК, тъй като не прегражда развитието на процеса. Евентуалните пороци на това определение са предмет на проверка при инстанционния контрол на решението. Не подлежи на самостоятелно обжалване и определението, с което съдът отказва спиране на производството по делото, тъй като с този съдебен не се прегражда пътят за развитие на процеса. Когато отказът за спиране на производството е незаконосъобразен и това е обусловило неправилност на съдебното решение, пътят за защита срещу допуснатото нарушение е чрез обжалване на акта на съда по съществото на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение