Решение № 14280 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2019 г.
ВАСVI отделение24.10.2019reporting judge Десислава Стоева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272/10.01.2019 г. по адм. д. № 11087/2018 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Д. Сабахи от [населено място] да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 14280 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Сабахи от [населено място] против Решение № 272/10.01.2019 г. по адм. д. № 11087/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването й срещу Решение № 1040-21-447/28.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което са оставени без уважение жалбите й срещу Разпореждане № РП-3-21-00447838 от 15.08.2018 г. и Разпореждане № РП-3-21-00436745/16.07.2018 г., издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- София- град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че материалноправните предпоставки за извършване на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО са наличие на две насрещни задължения, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност на двете задължения и изискуемост на вземането на страната- в случая административният орган, осъществяващ контрола на разходите на ДОО, която прави изявлението за прихващане. Иска се отмяна на решението на административния съд и решаването му по същество от касационната съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – София-град редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като развива подробни аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Разпореждане № РВ-3-21-00305502/18.08.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на Д. Сабахи, в качеството й на самоосигуряващо се лице, да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване по 4 бр. болнични листове за следните периоди: 23.01.2017 г. до 27.01.2017 г., 14.02.2017 г. -17.02.2017 г., 08.03.2017 г. -17.03.2017 г. и 26.06.2017. -30.06.2017 г. в размер на 1 593. 44 лева, от които 1533. 21 лева главница и 60. 23 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е връчено на жалбоподателката и тя го е обжалвала по административен ред. По обжалването е постановено Решение № 1040-21-436817.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София- град, с което са потвърдени и посоченото разпореждане и Разпореждане №РВ-3-21-00253049/18.04.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Решението на директора на ТП на НОИ- София- град е оспорено пред Административен съд София- град, където е образувано адм. д. № 13939/2017 г., което не е приключило с влязло в сила решение. Върховният административен съд отбелязва, че понастоящем по цитираното административно дело е постановено Решение № 7514/12.12.2018 г. на АССГ, което е оставено в сила с Решение № 9336/18.06.2019 г. по адм. д. № 3970/2019 г. на ВАС, шесто отделение. При констатацията, че задължението на жалбоподателката към ДОО не е било погасено към датата на възникване през месеците март, юни и юли 2018 г. на вземания на лицето от ДОО, представляващи парични обезщетения за временна неработоспособност, са издадени разпорежданията от 15.08.2018 г. и 16.07.2018 г., оставени без уважение с Решение № 1040-21-447/28.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ- София- град. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че, към датата на постановяване на административния акт – решението на директора на ТП на НОИ- София град, с което са потвърдени разпорежданията на органа по контрол на разходите на ДОО, дължимите осигурителни вноски не са били заплатени и лицето не е имало качеството на "осигурено лице" по смисъла на чл. 10 от КСО /доп.. бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. Следователно налице са предпоставките по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получените суми за обезщетение по двете разпореждания. Чл. 114, ал. 1 от КСО. , предвижда, че:
Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. На Д. Сабахи също са надлежно връчени. По делото е безпротиворечиво установено, че доброволно изпълнение не е настъпило. Разпореждането от 18.08.2017 г. на ръководителя на ДОО е оспорено по административен ред, като впоследствие е обжалвано и решението на директора на ТП на НОИ - София- град, но независимо, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение то не е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването не спира изпълнението и принудително изпълнение може да бъде проведено. Освен това, към настоящия момент, предвид Решение № 9336/18.06.2019 г. по адм. д. № 3970/2019 г. на ВАС, шесто отделение, цитираните индивидуални административни актове са придобили необходимия стабилитет и субективните предели на силата на пресъдено нещо са се разпрострели по отношение на страните по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, следва да се уважи изразената претенция за присъждане на разноски от ответника по касация в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.